Bite me

Part 1

Въведение.
Мейн.Северна дакота.
Сърцето и биеше лудо.Чувстваше пулсираща болка в главата и крайниците си.Опита се да раздвижи ръцете си,но те бяха силно притегнати с дебела метална верига.Китките и се бяха подули и грубото желязо се беше впило в тях.Устата и беше суха и усещаше странен вкус в нея.Отвори бавно очи ,но мрака в стаята не и позволяваше да различи къде е или,каквото и да било.После подуши въздуха.Наоколо се носеше,някакъв странен аромат,нещо като желязо смесено с миризмата на застояло.Кръв.Сети се,беше и позната от работата в моргата на болницата.Сетивата и никога до сега не бяха работили с такава сила.Уплахата и болката се сливаха в едно и тя бавно губеше съзнание.Мислеше как може да избяга,как да се спаси….
-Неможеш-проехтя в помещението силен,басов глас.
Тя бавно надигна глава.Гласът сякаш премина през тялото и и я накара да се разтрепери.Инстинктивно се сви,до колкото и позволяваха оковите и от очите и започнаха да се стичат малки кристални сълзи.
-Какво искаш от мен?-гласът и беше прегракнал и слаб.
В отговор тя почувства силна болка в лявата си ръка.Викът и се разнесе из помещението.Усети как нещо тънко и остро се беше впило в кожата и и я разкъсваше бавно.Тя се разтресе.
-Не спри,спри,моля те-сълзите и горяха бузите и.Почувства парещ дъх близо до раната.Нещо я гаделичкаше силно и разбра,че това е стичащата се от там кръв.Дишането и се учести.После почувства как същото нещо се заби в другата и ръка,дълбоко в кожата и и се спусна надолу.
-Спри,извратено копеле,спри-Виковете и не секваха докато същата режеща болка не се появяваше навякъде по тялото и.Още и още и още…..С всяка изминала секуда и капка кръв разбираше как бавно си отива.Главата и клюмна настрани.Той я хвана за косата и изпъна врата и силно назад.Почувства дъха му в кожата си и после нещо се заби във вената и.На разстояние от няколко милиметра усети пулсираща болка.Нещо боквално изсмукваше живота и.Пред очите и се появиха тъмни и светли кръгове,дишането и се забави.Накрая тя се отпусна и потъна в нищото.

 ***

След две седмици…
-Дийн,Дийн,събуди се.-Сам срита спяшият си брат грубо с крак.-Дийн,кълна се,че …..ставай.
-А,какво,какво?Сам?Мамка му,събуди ме от невероятен сън.Имаше две блондинки с….-Дийн търкаше объркано очи.
-Да,да,повярвай ми добих представа,беше доста неудобна ситуация.
-О,не пич аз бях в неудобна ситуация, тия двете мацки бяха наистина палави и …
-Дийййн,замълчи.Интимният ти живот ,много държа да си остане тайна.
-Добре де,добре.Какво ли съм тръгнал да разказвам на тебе.Майка Терза сигурно е имала повече порочни мисли.
-Ъ,извинявай?-Сам скръсти ръце и се надвеси над Дийн възмутено.
-Зарежи,сега кажи какво е толкова важно,че ме събуди.-Сам погледа още малко със нескрито недоволство към Дийн,после му подаде няколко листа хартия.
-И?
-И,чети.Или не ти останало сили след двете блондита?Одъртяваш Дийн,лошо.-Сам се обърна и се запъти към лаптопа,оставяйки Дийн ,с отворен уста.
-Ей,на кого не са му останали сили бе?Ти…-той тръгна след Сам,но се препъна в чаршава с ,който беше покрил идеално оформените си кормни мускули.За ,малко да се згромуляса на пода,но успя да запази равновесие…..-Нищо ми няма,…ох…та какво казваше?
-Дийн,моля те съсредоточи се.Мился,че нямерих нов случай.Чети.
В ръката си Дийн държеше принтирани няколко статий от вестник.
-Потресаващо убиййство в Мейн….да,да…..жертвата,26 годишната Соня Клод е намерена обезобразена..дам,не е намерена кръв на местопрестъплението,…..-Дийн се запули тъпо в листа….нямало е кръв ?Какво означава това Сам?
-Виж другата статия
-Поредната ужасяваща случка….Ребека Лок на 25.Жертвата е била открита в потрезаващ вид…..НЯМА КРЪВ.-Дийн прочете още една ,две стаий с подобно съдаржание.Е,и?
-До там свършва информацията във вестника.Но,аз се добрах до архивите на местната полиция и морга.-Сам лепна самодоволна усмивка на лицето си.
-Ахам,как иначе.
-Искаш да кажеш нещо ли?
-Аз?Нееее.Какво те кара да мислиш така?-Дийн заби поглед в ноктите на ръката си и започна задълбочено да ги изучава.
-Да,както и да е.Та,очевидно в тялото на жертвата,нито където и да било не е намерена кръв.Просто е била изцеден.До капка.
-Ей,пич,като в ония сериал-‘’Декстър“
-А?-поредната объркана физиономия.
-Стига де.Не ми казвай,че не си го гледал.
-О боже,да бе верно…..ъъъ..не,не съм,и по-важният въпрос е кога ти намираш време гледаш телевизия.Трябва сериозно да обсъди разпределението на задълженията ,защото…Дийн,къде тръгна…големият брат се беше врътнал насред монолога на Сам и се беше отправил обратно към леглото.
-Знам ли Сами,нещо ми се приспа?От какво ли?
-Дийн,имаме сериозен проблем тук.Сега зарежи сериалите и ме изслушай.
Има и още нещо.Намерих и тези снимки на жертвите от архива на патологията.-Сам подаде снимките на момичетата към Дийн.Той се вгледа задълбочено в ужасяващата картина.Бледите тела лежаха,върху големи,студени метални маси.Целите бяха в прорязни рани,сякаш някой се беше постара да не остави ненаранено място.Дийн се загледа в мътните очи на една от жертвите,после малък белег на врата и привлече вниманието му.
-Сами,това,което си мисля ли е?
-Аха,две напълно идентични,дупки в разстояни на два милиметра една до друга,в областта на сънната артерия.
-Вамир.Значи,малкото копеле е изсмукало кръвта и.
-Да,но Дийн.Един,единствен въмпир не е в състояние да изпие толкова кръв.Помисли,жените са със средно тегло от 60 кг,това са около 5 литра кръв,нали?
-Мен ли питаш?Добре,значи е бил с приятелчетата си.
-Не,не се връзва,щеше да има повече рани,а следите са само едни.
-Тогава?
-Тогава ,незнам.
Дийн продължаваше да се взира в снимките.
-Сам,какво е това?-Дийн сочеше с пръст към китката на една от жертвите.
-Дай да видя.Мисля,че е някакъв символ.Чакай,виж има и ги и на другите жертви-Сам яростно заприлиства снимките.
-На,какво ти прилича.Кръг,пресечен от едве успоредни линий.А,линийте са пресечени от една перпендикулярна.Познат ли ти е?
-Не,няма идея от къде е и какво значи.
-Разбери,аз ще подготвя всичко.На сутринта тръгаме.
Мейн.Северна дакота
Такам,ето с какво разполагаме.Сам разтвори голяма карта на градът, на капака на импалата.-Първата жертва,Соня Клод е намерена тук-той отбеляза с химикал малка точка на картата,Ребека Лок е намерена на няклоко пресечки от нея,после Моника Даниълс и Ванеса Томсън-на мястото на намерените тела се появиха още три точки.След това Сам прокара химикала по тях и обарзува почти идеален кръг.-Мислш.че гадината ловува в района около бърлогата си?
-Да
-Е,тогава да помислим какво имаме тук,и къде би могло да се скрие.
-Така,значи има,жилищни сгради,Мол,да едва ли ще е толкова общителен.
-Мислиш ли?
-Много смешно,ето,мисля,че открих нашитя победител.Изоставено кино,намира се почти в центъра на радиуса му на действие.
-Защо,мамка му винаги трябва да се крият в мухлясали,смрадливи места?-Дийн направи недоволна физономия.-Да вървим.
***

-Сами.Сам?-галсът на Дийн звучеше уплашено.
-Сам,къде си ,мака му?
-Дийн,насам-гласът му едвам се долавяше.Дийн се затича в посоката,от която го беше чул
-Сам,тук ли си?-Дийн залепи ухо към солидна,дървена врата препречена с тежка греда.
-Да.Дийн,добре ли си?
-Супер-той с мъка отмести гредатат и отвори врата.
-Мале,ако това е супер,представям си как ще изглежад следващият път,когато някой вампир ни нарита задника-Сам,зяпаше брат си,от чието слепоочие се стичаше малка струйка кръв.Ръцете му бяха целите в синини.На,левят му ръкав имаше голямо алено петно.Беше адски мръсен.
-Да , и на тебе не ти е простил.-Сам изглеждаше горе долу по същият начин.
-Копелето за малко да ми счупи ребрата.-той се прихвана през корема и изохка.
-На мене ли го разправяш-за,малко да ми откъсне ръката с ония нож-той посочи към аленото петно-мисля,че ще трябва да се шие.
-Дийн,какво се случи?Беше,адски бърз,дори нямах възможност да го докосна,какво остана да му отрежа главата.
-Да,а това с кръвта на вече мъртава човек,дето уж е отрова за тях,как не.
-Тоя,пич ни разказа играта.Преби ни сякаш сме малките скаути.
-По важният въпрос е ,защо не ни уби.
-Незнам,и честно казано,не ми се ще да остана за да разбера.
-Да се махаме от тук.
-Дийн,мисля,че този път ще имаме нужада от помощ.
Брат му само направи недоволна физиономия.
***

-Сам,не мисля,че имаме нужада от помощ.Все ще се оправим.
-Дийн,този ни нарита задниците и дори не се изпоти.Не открихме нищо в бърлогата му.Единственото,с което раполагаме е този символ на китките на жертвите,а си нямаме и идея какво значи.А и сигурно скоро ще има и друга жертва.
-Незнам,Сам.
-Хайде,Елън каза ,че това е човекът от който имаме нужда.Казва се Блейк Даниълс.
-И тоя пич,ще знае повече от нас,така ли?
-Очевидно вампирите са му специалност,така че да се надяваме.Иначе нямам идея как ще се справим с тоя.
-И работи в тоя бар?-Дийн посочи светещият надпис пред себе си.-‘’Буги Денс“,звучи много професионално.
-Точно ти ли го казваш,Дийн?
-Както и да е.Хайде да го видим какво представлява тоя.Но,за протокола аз съм твърдо против.
***
Не вярвай на всико,което виждаш….

Двамата братя влязоха в задимения клуб.Още беше ранна вечер затова нямаше много хора.Отправиха се направо към бара.
-Пич,май ще ми хареса тука все пак.-Дийн сръга брат си в ребрата и му показа с жетс готината барманка.Палави пламачета заблещукаха в очите му.
-Дийн,не,не сме тука затова-Сам се опита да дръпне брат си,но беше твърде късно.-Мамака му Дийн.Не му оставаше нищо друго освен да се паркира до брат си на стола до бара.
-С,какво да ви помогна момчета?
Дийн направи физиономия тип“О,боже с много,ама с това дето аз си мисля,нали?“Този път обаче Сам,беше по-бърз.Е,вече беше придобил опит,да парарира свалките на Дийн в помощ на работата.
-А,ъ търсим един човек.Казва се Белйк Даниълс.
-Аз съм Блейк.Пред тях се тупна една бутилка с бира,и иззад бара се показа човекът ,който търсеха.
Двамата братя гледаха объркано.Сам се наведе бавно към Дийн.
-Ама,пич тя е жена.
-Пич,на мене ли го казваш.Дийн изгледа с интерес съществото пред себе си.Беше висока,с дълга русолява коса и дълбоки сини очи.Имаше идеално оформени мускули,намек за това с ,което всъщност се занимаваше.
-Хей-тя щракна с пръсти пред лицата им-езика ли си глътнахте.А,ясно.Елън не ви е казала,че съм жена,обича да го прави.Е…тя се преметна през бара и се плъзна между двамата братя…приемете го като бонус.
-Ти трябва да си Дийн,а ти Сам.Чувала съм много за вас Уинчестър.Аз съм Блейк Даниълс.-Тя подаде ръката си на Дийн,а после и на Сам.Те продължаваха,да гледат с изненада.
-Е,ще се махаме ли от тук?Тя не дочака отговор-Бет,ще ме покриеш нали?
-Дадено,малката,но после ще разказваш нали?-смигна и палаво.
-Оставям ги да си мислят,каквото намерят за инетерсно,някак си знам,че истината няма да им се стори толкова забавна.
-Искаш да кажеш,че никой тук няма идея с какво се занимаваш?-попита Сам.
-Бога ми ,не.
-А,как обясняваш белезите и раните.-от своя страна се заинтерсува Дийн.
-Миличък,има много по-забавни начини да получиш такива белези.Хайде,да вървим.
-Сам,нали си спомняш,че бях твърдо против помоща.
-Да?
-Връщам си думите назад.
-Дийн,не съм и очаквал друго.
***
Линията на живота може да се разкрива само по пътя,всеки завой по него ни изненадва.Бъдещето е скрито…
Дийн,Сам и Блейк излязоха от клуба и се запътиха към Импалата.По устните му пропълзя лукава усмивка.Те се разтегнаха извратено и под тях са показаха резците му.Очите му засветиха като два въглена в тъмната нощ.Ръцете му импулсивно се стиснаха в юмрук и кокалчетата му побеляха.Беше ги усетил по миризмата,беше ги надушил и проследил до тук.Точно до тук.Пак се усмихна.Двамата щяха да си платят.Нетрябваше да се захващат с него просто нетрябваше.А това другото беше просто приятна изненада,колко приятна….Обърна се и потъна в сенките на ноща.Беше време за работа.

***

След час колата паркира пред малък мотел.Мястото не изглеждаше много луксозно,но имаше що годе приличе вид.
-Тук ли живееш?-попита я Сам-В мотел?
-Ахам-балонът от дъвката и изпука.-Не се задържам много на едно място.
Тримата излязоха от колата и се насочиха към мотела.Влязоха и Дийн веднага се тупна на дивана като вдигна краката си на масата.След секунда върху тях се стоваря един кожен ботуш с остър ток.
-Аве пич,тука да не сме на мегдана?
Дийн я изгледа тъпо и измънцафрка някакво извинение.Бейк се паркира до него.Наведе се и извади от ботуша си тънка,желязна кама е плътен кожен калъф и я сложи на масата.После бръкна в колана на гърба си и извади черна берета.Провери дали пълнителя се спуснат и я остави на масата до камата.После скръсти ръце и плъзна погледа си по Сам.
-До кога ще стърчиш там?Създаваш ми комплекси.
Сам се засуети и накрая придърпа един стол като седна на до масата.
-И тъй,ще казвате ли що съм ви?-каза отекчено тя.
Сам и дийн се спогледаха,накрая Сам се престраши и заговори пръв.
-Ами историята е доста дълга.С две думи срещнахме един вампир,който не е типичен кръвопиец.Първо беше адски бърз,почти не му видяхме лицето и второ ни преби и двамата като малки ученички.
-Е,чак пък…-намеси се Дийн,
-Брато,забрави ли ,че те шиха?
-Не беше чак…..
-Ооо-Блейк забели очи и плесна във въздуха с ръце.-Ако исках да слушам нечия лична драма щях да гледам Опра.А в случай,че се чудите аз мразя Опра.-Сега ,ако сте спрели с лапешките тиради на кого му е по-голяма,дайте да вършим работа.
Сам и Дий забиха поглед в пода.Дийн измрънка нещо од носа си,а Сам се прокашля.
-Добре,имаме само този полицейски доклад и снимките на телата.-той и ги подаде и тя се загледа в тях.Блейк се загледа в снимките.Изведнъж пребледня леко и студена под изби по челото и Преглътна тежко и метна снимките към Сам.
-Добре,видях достатъчно.Немисля,че мога да ви помогна-каза твърдо.
-Какво? Какво значи това?-изръмжа Дийн
-Същото,ти да не си падал на главата си като малък?-тя се стана и тръгна на някъде.Дийн разко се изправи и я дръпна за ръката.
-НЕ ни разигравай малката,казвай какво стана току що?Какво видя на тези снимки?И какво по дя…..-преди да довърши изречението си Белйк хвана ръката му,която я държеше.После се изви под нея.Света на Дийн се завъртя и той се струполи тежко на земята,като почувства силен натиск върху гракляна си.Отвори бавно очи и проследи коляното на Блейк,което беше опряно там,после погледа му се плъзна нагоре и срещна очите и.Бяха яростни и неспокойни.
-Никога,ама никога повече не ме наричай малката,ясно ли е?Или да говоря по-бавно като за теб?
-Ъкха-ъакха-опита се да каже нещо Дийн,но коляното някак си му пречеше.
-Какво?-попитя тя ядосано-А вярно.-махна крака си от него и му подаде ръка.
-Асно ,мамка му-той пое ръката,сега обаче беше негов ред да се завърт,като изви ръката и зад нея и изсъска в ухото и.
-А,ти повече неправи това!Ясно?!?!
Тя се засмя и два реда бели зъби лъснаха на усмивката и.
-Ясно-Дийн я пусна ,но остана нащек.Сам стоеше на мястото си и гледаше отекчено.Беше се научил,че в такива ситуаций не се меси,докато не стане абсолютно наложително.
Изведнъж в стаята се чу силен звук от счупена стъкло.Тримата се огледаха,помещението бързо започна да се пълни с някакъв дим.
-Това е той…-клепачите и натежаха,главата и се завъртя и тялото и се свлече на земята.За части от минутата Сам и Дийн я последваха.
***
Отвори очи и се огледа.Намираше се в нещо като клетка,но беше доста малко,толкова че не можеше да се изправи,дори да се опъне целия по дължината и.В усата си усещаше странен вкус,а главата му пулсираше от болка.Извърна се назад и го видя.Лежеше в същата по вид клетка на няколко метра от него.
-Дийн?!-изсъска тихо,но нямаше реакция.-Дийн?-пак нищо.Взе купичката вода,която беше оставена в клетката и я плисна по посока на Дийн.Той се стресна и рязко се изправи като наби главата си във капака на клетката.
-Ау,мамка му.Честно Сам,ще може ли някой път да ме събудш като хората?!-потърка мястото на сблъсъка и се огледа.-Къде се намираме по дяволите?
-Нямам представа,но знам че не ми харесва.Усещаш ли миризмата?
-Да,това газ ли е?
-Така мисля.Дийн,Блейк я няма.
Чак сега по-големия брат се сети за блондинката.Опита се да се изправи…хвана с ръце решетките и ги разтресе…но те не помръднаха
-По дяволите.Сам,ами ако онзи изрoд и направи нещо?-в погледа му се четеше тревога.

Следва продължение…