Dark Bloody Tale

part 1

 

Ще потъна в реки от кръв и болка.Ще отдам душата си на злото и ще обърна гръб на всичко чисто и почтенно.Ще заключа сърцето си,ще го изтръгна с голи ръце и ще го изгоря на кладата на своето отчаяние.Ще забравя лицата на хората,които обичам,усмивките и любовта в очите им.Ще виждам само мрака и неподправената злоба.Ще горя в собствените си мъки и в собствения си ад…за тебе.

Доун отвори рязко очи и седна в леглото.По челото и бяха избили капки студена под.Сърцето и препускаше лудо и тя дишаше тежко.Очите и се опитаха да свикнат с тъмнината в стаята.Протегна се и светна лампата.Огледа се .Андрю спеше непробудно до нея и дишаше равномерно.Всичко изглеждаше наред.Наолколо беше тихо и спокойно,освен разбира се тя самата.Този сън,този ужасяващ кошмар за болка,страдание и смърт,нощ след нощ ….Какво ставаше с нея?Стана и стъпи на пода и босите и крака зашляпаха по паркета.Отиде в банята и наплиска лицето си с вода.
-Всичко е наред,това е само сън,само сън е.-пое си дълбоко въздух.-Добре.-сините и очи вече гледаха по-спокойно.Обърна се и тръгна към леглото.Намести се в завивките и притвори очи.

…Ще прегърна омразата ,ще я направя моя вечна спътница,ще я благосляваям,ще вярвам в нея.Ще призова най-мрачните кътчета на съзнанието си,ще го науча да бъде жестоко и властно,злостно и ненавиждащо.Когато виждам любов ще искам да сея омраза,когато виждам щастие ще искам да виждам мъка.Колкото повече има добро,а толкова повече ще творя зло,колкото повече има истина,аз ще и се пртивопоставя с лъжа…за тебе.
***

Клепачите и тежаха адски много.Опита се да помръдне,но беше невъзможно.Крайниците и бяха пристегнати към нещо.Лека по лека очите и се задействаха.Виждаше ярки,заслепяващи я бели кръгове.Инстнктивно понечи да извърне глава ,но и тя беше прикована към нещо.Образите и почнаха да се изесняват.Намираше се в стая цялата в бяло.С крайчеца на периферното си зрение видя,че това ,което държеше ръцете и краката и бяха кожени колани,закъчени към болнично легло.Огледа се.Май беше в болница,или нещо такова,но защо беше тук?Какво и се беше случило?И защо беше завързана?
-Хей-гласът и се чуваше съвсем слабо,тя се изкашля и опита отново.-Хей,някой чува ли ме?Какво става тук?Къде съм?-Врата на стаята лекичко изкърца и вътре влезе сестра.
-Успокойте се моля,госпожо Дъглас.-каза тя спокойно и взе картона закрепен на леглото и.
-Да се успокоя?Защо съм завързана?И какво е това място?
-Намирате се е клиника ‘’Сайлънт Грийнс“-каза сестрата без да я погледне.
-Какво?Каква е тази клиника?Какво ми се е случило?Катастрофа ли съм преживяла?-това обясняваше,защо не си спомня почти нищо,най-вече как се е озовала тук.Сестрата вдигна очи и я фиксира подозрително.
-Не помните ли?Това е завдение за психично болни.Тук сте от две седмици.
-Искате да кажете,че съм в лудница?-устните и затрепериха.-А къде е съпруга ми?Къде е Анди?
-Госпожо Дъглас вие сте тук за….за убийството на съпруга си.
-К-какво?Анди?-тялото и се отпусна.-това е поредния кошмар,събуди се Доун,отвори очи и се събуди.-само,че това не беше сън,беше реалност и тя трябваше да живее в нея