The Real Deal

Part 2

mandy3.jpgХора,пак съм аз. Дам,ако вече много ви досаждам,кажете ми,ще спра.Да бе,как не.Пука ми какво мислите.Е,пак ви метнах,много ясно,че ми пука.Айде стига за мен.Дайте да видим какво става по натам в нашата история.
Та вървя си аз по училищните коридори затичана за поредния час,ок де не съм чак затичана.Може да съм задръстена,не съм луда.Ехо,да си имаме уважението.Разбира се деня започваше от добре,по-добре.Нека да не бъдем опитмисти,защото…Дам,а ето я и черешката на тортата в света на всеобщата гадост.Мажоретките. Подозирам,че всичкото зло на земята е по тяхна вина.Най-вероятно са група демони с пъклен план да завладеят целият свят и как иначе.Кой нормален човек може да се хили постоянно и да е винаги с идеална прическа.Ама хайде моля ви се.Дори след час тренировки тея Барбоиди(сложна комбинация между Барби+робот)са в идеалнен външен вид с платиненорусите си коси и секси униформи.Кучки.Ох,извинете женска завист. Е,човек съм все пак бе.А,кой е това?О,ми да,помпонената кралица.Всички,посрещнете човека заради,който се върти света,главната мажоретка-Алисън Хъниган. Дайте ми -з,дайте ми- л,дайте ми- о,и какво стана?Чистото зло. Да не си създадете грешна представа от сладникавата и визия,жената ще ви отхапе главата и даже няма да се замисли.Под секрет обаче искам да добавя нещо.Нали си спомняте като вметнах за хранителните проблеми на мажоретките.Е, не че клюкарствам, но подозирам,че перфектната фигура на госпожица Хъниган,не е резултат само от безсмислените и подскоци нагоре-надолу.Мацката драйфа по-често и от пиянан гимазистка на концерт на ‘’Металика”. Но да не бъдем жестоки,всеки си има слабости.Е, моята си има име и не се смята за болест,но пък какво ли разбирам аз?Пък и хора,ако видите плочките му по време на тренировки,на болестта ми де.Опа,пак се отплеснах,простено ми е все пак не съм от желязо.Както и да е,ама,споко и малкия рус демон,ще си намери майстора.Като всеки уважаващ себе си човек дискретно се отдръпнах в другия край на коридора.Ок,знам че ме мислите за страхливка.Такава съм.По-добре от колкот тъпа.Тази мацка може да ви заличи от социания списък на даскалото с едно щракване на лакираните си в гадно бонбонено розово пръсти.Отмина,оставяйки след себе си димна завеса от парфюма на последната колекция на Армани.Дишам…а,не и да искам не мога,давя се..помощ…ок,вече съм по-добре.След като се съвзех след няколко секундната си среща с демона в униформа с бодра крачка потеглих към кабинета по биология.Влизам,оглеждам се…ваздъхвам довлно.Последния чин е свободен.Настанявам се като се озъртам за най-добрата си приятелка и единствен съюзник в тази джунгла ,но нея я няма.Нещо ме погъделичква неприятно под лъжичката.Сещате се,има момент когато просто чувствате,знаете че нещо не е наред.Някъде вътре в мен сякаш разбрах,че никога няма да я видя.Спомням си ясно този момент и тогава в уредбата на училището прозвуча гласа на директорката.”Временно се отемнят всички заниятия.Моля напуснете територията на училището до второ нареждане.”Ето,знаех си…всички се огледаха с любопитство.Малките им,жадни за свобода и клюки очички зашариха с любопитсвтво,чуха се шушукания.Но аз вече знаех,нямаше защо да ми казват,че моята приятелка е мъртва,просто…трябваше да се уверя.Грабнах раницата си и изхвърчах прз суматохата.Блъсках се в телата на хората пред мен,без да ми пука дали не съм ударила поредния стълб на обществото в нашето малко царство на порока.Излязох навън и ме удари хладината на сутрешния въздух и тогава ги видях.Двама облечени в бяло санитари носеха носилка,а върху нея покрито под бял чаршаф ясно се виждаше очертанието на тяло.вече официално мразя бяло за протокола.Очите ми сякаш от самосебе си започнаха да се налива със сълзи,усещах парещата им ласка по бузата си.Там лежеше най-добрата ми приятелка.Как бях сигурна ли?Хайде бе хора,човек ги чувства тези неща,е да и това…От едната страна на носилката се показваше крехка,тебеширено бяла ръка на която висеше малка сребърна гривна,да същата като моята.Вратите на линейката се затвориха,отнасяйки тялото на единствения човек,който знаеше какво всъщност става във сърцето ми.Очите ми обходиха всичко,никога няма да забравя този ден.Помня всичко като,че се бе запечатал на снимка в мозъка ми.Помня хората,лицата,очите им.Всички бяха там….Сет,Кристина,Алисън.Да,очите…някой беше казал.”Очите са прозорец към душата”.Е,явно някой хора имат много,ама много грозна душа,както и нещо ,което крият.Е,аз ще разбера какво е то.И вие ли искате да знете?Чудесно тогава ще помагате.