The Real Deal
Part 3
Върнах се хора и то в пълна бойна готовност. От смърта на Моника измина месец.Не ме разбирайте погрешно не съм я прежалила,не мисля,че някога ще мога,но живота е за живите.А и нещо не беше наред в смърта на най-добрата ми приятелка. Твърдяха,че се е самоубила…с хапчета.Как не?И то в тоалетната.Ехо,хора…това момиче имаше повече класа,тя да не ви е последователка на някоя рок звезда?!Моника мразеше тези неща и никой не може да ме убеди в противното.В онзи ден,когато видях безжизненото и тяло да лежи в един ковчег,който се готвеха да погребат завинаги под земята си обещах нещо.Ще намеря кой е отговорен за смърта и!
Застанах пред входа на гимназията като безуспешно се бях опитала да покрия черните кръгове под очите си.Да,аз..*тук преглъщам тежко*…нося грим. Трябваше най-добрата ми приятелка да умре за да го направя.Стига де не ме линчувайте,просто винаги откривам положителното в нещата,а и моя начин за справяне с проблем е да отричам ,че той изобщо съществува.Признайте си,че е по-добре,от колкото да се отдам на секс и алкохол.Всъщност,чакай…сега като се замисля…не,не….оставам на отричането.Та вървя си аз и погледа ми неизбежно се спира на тях…да,готина групичка.Чакай,правилно ли виждат очите ми? Ок,май имам нужда от очила.Зениците ми стана на палчинки…,ох нещо огладнаях..та…Кристина и Алисън стояха заедно и оживено обсъждаха нещо.Добре това е като да сложиш два разярени лъва в клетка и да ги оставиш да се борят за територия.Подушвате ли женски бой?Да,ама не.Двете си бъбреха най-сладко.Явно нещата тук са по-непостоянни и от гаджетата на Парис Хилтън.Вървя си аз все така невярващо гледайки към идилията на двете вещици,когато..*тряс*..бога ми,май си счупих рамото.За капак задника ми осъществи близка среща с асфалта и се размаза благополучно върху него.Но не бързайте да ме съжалявате.Вдигам аз озверелия си от болка и гняв очи,слънцето ме заслепява и на светлината му виждам очертана мъжка фигура.Очите ми запърхват подразнени от нежните ласки на светлината и….и изведнъж чувам ядосания груб глас на не кой да е ,а причината за обилното ми слюнкоотделяне….Сет.
-Що не гледаш къде вървиш бе?
-Ем..аз..а…ами…- ок,дишай и мисли,дишай и мисли…не за плочките му бе…ох,тази мускули.
-Ехо,ок май съм то ударил по-силно,от колкото мислех-евалата пич,сети се,че все пак съм момиче,което току що се е слъскало челно с фаянса и теракота ти.Е,защо ми беше да го споменавам,пак се замечтах…Обаче дори и през звездичките в очите си видях ръката,която той ми подаде.Разбира се протегнах леко треперещата си длан и той ме дръпна нагоре като се оказах лице в лице с него.
-Ъъъ,мерси.-уху,вързах изречение,хубаво де дума си беше,но пак е нещо.
-Няма нищо-устните му се разтегнаха в умопомрачителна усмивка.Добре бе човек,това да не са някакви нови,китайски техники да побъркаш горкото момиче.Естествено и на моето лице цъфна най-идиотската възможна усмивка и.Вероятно съм приличала на надрусан хипопотам понеже той се разсмя още повече.
-Какво?-заоглеждах се като,че ли имаше какво да видя.
-Нищо просто…ами.-посочи към чаната провесена през гърдите ми,от която нещо упорито се разливаше върху дънките ми.Вероятно досадния чай от невен,с който откачената ми майка в последно време реши е модерно да се прави на загрижен родител и ми го тъпчеше в чантата.Та сега бутилката,която при падането се беше пукнала нагло разливаше гадната си жълтеникава течност по мен.Супер,сега все едно се бях напишкала…идеше ми да потъна в дън земя.Пред мен седеше няй-якото момче на света,а аз се бях ‘’подмокрила”…,ама сте и вие не в този смисъл…разбрахте ме.
-Мамка му-съгласете се нормална реакция от моя страна.Естествено злото не идва само,а понякога направо си се движи по двойки.Чух тракане на токчета зад себе си и кръвта ми се смрази.После ме удари и миризмата на гаден,тежък парфюм от новата колекция на Армани(оф,трябва да му науча името).Разбира се двете тъмни фигури,които изпълниха полезрението ми бяха не кой друга,ами ледената кралица и …,абе друга също толкова злобна кучка.
-Какво става Сет?-едно от пипалата на Кристина се плъзна по идеалния му бицепс.Челюста ми затрепери.Представих си как я хващам за дългия и прилежно поддържан храсталак и обирам с нея пода,след което я мятам в купчина коснка тор.Ааа,хубаво ли ти е сега.
-Хей,малката?!?-очите ми фиксираха група намацани със френски маникюр нокти да щракат на милиметри от лицето ми,изкарвайки ме от прекрсаня транс ,в който се намирах.Вдигнах очи към нея,голяма грешка.Да сте чували за мита за горгоната…тц,тц,тц…взимам си бележка.Вцепених се и останах съсредоточена в нея.
-Ммм,май си имала инцидент.-посочи иронично тя към жълтото петно на дънките ми.
-Да,май.Не е кой знае какво.-опитах се да замажа положението,което разбира се нямаше как да стае понеже Кристина упорито беше решила да го подчертае пред всички.
-Мен,ако питаш си е голям пробелм.Така де на тези години би трябвало да можеш да стиксаш-Професионално оскубаната и вежда се вдигна нагоре като ми се присмиваше иронично заедно със собственичката си.Абе тая на отворена ли ми се прави?
-Оф,да се тая-казах като се опитах отново да избягам от проблема си.Да,ама не…гадината винаги ме настига пак.Този път в лицето на поредния Барбоид.Гърррр…Алисън.Стана ли в студено?В опит да избягам от единия капан се блъснах в друг.Буквално.Да и отново.Гърба ми срещна финната фигура на ферията в розово.
-Ау…идиотка.Какво правиш?-Ау,кълна се никога ня бях виждала толкова злобен поглед.Всякакви наченки на членораделна реч у мен секнаха.Ако на тази мацка и обръснем главата сто процента ще видим 666 изписани на тила и.Отворих уста да кажа нешо и по същия начин я затворих без ни стон,ни звук.
-Хич не ща да те слушам…-тръгна заплашително към мен.-Този път ще си го получиш.-Ок,за какво говори,и кой забога я пусна сред хора,когато яко я тресе ПМС-то?Точно преди да бъда удостоена с плесница от помпонената кралица се чу свистящ звук.Изведнъж по косата на Алисън се разтече вода. Тялото и се разтресе ядосано,за малко да залегна,реших че ще избухне.
-Кой беше по дяволите?-изсъска тя и вдигна ръка като между пръстите и висеше спукан червен балон.
-Упс,май бях аз….сори Али,моя грешка.-прозвуча гласа на моя спасител…
Иска ви се да знаете кой е нали?Е,и аз искам много неща,но няма така че ще стискате.Обещавам скоро да ви кажа.До тогава мислете си за мен и за кучките с любов.
