Bite Me

Part 2

Леко оттърси глава и бавно я надигна.Болката я изпълваше цялата и тя потрепери,когато я размърда,сякаш в мозъка и имаше цял отбор мажоретки,които викаха като луди.Опита се да разтвори уста,но през нея беше прокарана превръзка,която се впиваше в устните и.Гърлото и беше болезнено сухо.Размърда пръстите на ръцете си,които бяха силно изтръпнали,понеже ги стягаха две плътни въжета.После почувства нещо,някакво присъствие и цялата потръпна.В пространството оттекнаха стъпки и някой се надвеси над нея.Почувства парещ дъх до ухото си,но въпреки това кръвта и се смрази.
-Здравей малката-изсъска той.Блейк пак се опита да се освободи от въжетата.Инстинктивно протегна тялото си напред за да се отдалечи от него,но той я хвана рязко за косата и я дръпна назад.
-Не разбирам защо се дърпаш така,все пак не е като да не се познаваме.Или вече не ме помниш?-Белйк бясно изръмжа и ратресе тялото си нервно.
-Боже какво отношение…лоша работа.-после галсът му рязко смени спокойния тембър и с пропи с нескрита злоба.-А,аз мислех,че се разбираме,това разбира се докато не се опита да ме убиеш.-хватката около косата и се стегна още повече и тя почувства остра болка в корените и.
-Аз ти вярвах като на никой друг-Блейк почувства режеща болка е рамото си.Стисна очи,но даде всичко от себе си за да не потръпне.
-Знаеш ли кое е забавното на всичко това…-той махна превръзката от устата и-..,че мога да правя това много дълго време,понеже..-премести се на другото и ухо,докато гърдите и се надигаха от учестено от дишането и.-..понеже,нашите рани зарастват бързо,нали малката?-после прокара показалец,там където трябваше да се намира раната и,но от нея нямаше и следа.
-Кажи ми нещо,те знаят ли,че си вампир?-изкикоти се злобно той.Беше тихо,но сякаш някой заби иглички в тъпанчетата и.
-Копеле-процеди през зъби.-Ти ме превърна в това,което съм.Ти гаден кучи син-извика тя и гласът и прокантя в помещението.
-Тц,тц,тц е някога ти харесваше.Помниш ли?Как обичаше да смучеш кръв,горещата и даваща ни живот кръв.Обичаше да гледаш очите им докато бавно губеха живота си в ръцете ти.Харесваше пулсиращитеим вени и да впиваш резците си в тях.После обаче дойде онзи проблем и ти реши да се борищ със злото.-изведнъж пред лицето и изникна неговото.Беше красиво,с дълбоки хипнотизиращи сини очи и тъмни коси.Лице на млад човек,но някой опитен можеше да прочете там истинската му възраст.Дъха му пареше устните и.-ти си лицемерка ,знаеш ли?
-Нищо не знаеш.Нима мислиш,че искам да съм това,това в което ме превърна?Мрзая те Камерън,мразя те от дъното на душата си и се кълна,че ще те убия.
Той прокара пръст по бузата и…
-Но мила,ти нямаш душа.-смеха му се разнесе наоколо отново.
Блейк преглътна тежко.
-Не е вярно.-стисна челюсти тя
-Надявах се да го кажеш,понеже знам как да ти докажа ,че грешиш.
Очите им се впиха едни в други и неговите заблестяха с извратен,червеникав блясък.Изправи се и застана зад нея,полсе Блейк почувства силен удар в тила и,всичко отново потъна в мрак.
***
Следеше с поглед тънката струйка кръв стичаща се по нежната и ръка,пръстите и следваха кървавата диря,докато секунди преди да се търкули езика и я пресрещна и облиза течността.Излегна се обратно в прегръдките му и опъна ръце нагоре.
-Не обичаш да губиш нищо,нали малката?-в краката им седеше безжинено,бледо тяло.Черните коси контрстираха на бялата кожа на умрялото момиче,а ръцете и бяха отпуснати надолу.Блейк измърка и с бързо движение се оказа върху тялото на мъжа.
-Познаваш ме Камерън,никога не отказвам прясна кръв.-Краката и се стегнаха около него,после се наведе към него и бясно засмука долната му устна докато ръце и драскаха идеално оформения му корем.Той силно изстена преобърна я по гръб и притисна тялото и със своето.
-О,знам-после зацелува шията и…..
….Вървеше по улиците.Ноща беше тъмна със силна мъгла,изведнъж мрака беше пронизан от силен писък.Огледа се и се затича по посоката му.Спря се рязко,когато видя неочаквна гледка…мъж стискаше гърлото на малко момиченце.Сините му очи изпитателно се впиха в Блейк,после мъжа обърна черните си очи към нея.Пусна детето грубо на земята и се стрелна по посока на Блейк.В ръцете му проблясна нож,опита се да я прониже,но рефлексите и бяха твърде бързи за него.Рязко изви ръката му и взе ножа ,като без да се замисли го заби право в сърцето му.Усмихна се и остави трупа му да се свлече на земята.После се обърна към детето.Беше се свило в един ъгъл и трепереше като лист…наведе се над крехкото телце и веднага я блъсна аромата на кръв.Отметна русите къдрици от лицето и и видя раната.Кръвта и мамещо се пропиваше през блузата.Гласчето и тихо изтена.-Помощ-Блейк дори не беше усетила кога резците и бяха пораснали,сякаш не чу молбата.Наведе се и ги заби в пулсиращата с живот вена и засмука жадно.Детето се згърчи няколко пъти-Мол..моля ви..помощ-изведнъж се сепна и надигна очи.От усните и се стичаше топлата,алена течност …очите и срещнаха тези на малката.Не го очакваше,но нещо я прониза там,където би трябвало да има сърце.Тези дълбоки сини очи,гаснещи пред нея,а тя бе готова да отнеме живота им.Изведнъж се отврати от себе си.-Помощ.-пак повтори глухо детето,но реди тя да може да регаира нададе гърлен звук и главичката му се килна назад,разпилявайки къдриците по калния цимент.Сините очи още седяха отворени,но в тях вече не се четеше нищо….
***
Кошмара ставаше все по-реален,виждаше малкото дете,болката,страданието….изведнъж почувства как върху тялото и се изсипа ледено,студена вода.Отвори стреснато очи и се огледа объркано.От косата и се стичаха водни струйки,цялата беше мокра и трепереше.Пред лицето и пак изникнаха чифт сини очи.
-Какво става малката,да не би да сънува кошмар?-Блейк не каза нищо,само му дари възможно най-злобния си поглед и се опита да се пребори със студа.
-Добре,след като ще е така,мисля,че е време да се позабавляваме.-застана зад нея…
-Как..какво ще правиш?-вече почваше да губи самообладание.Камерън покри очите и с превръзка.Вдигна я от стола,като ръцете и още бяха вързани.Тя се задърпа,но той беше много по силен от нея.Хвана я за косата и я повлече на някъде.След малко се спря..надигна я и доближи главата и до нещо.Веднага го позна..кръв.Почувства дишане,…съвсем слабо,което пареше лицето и.
-кажи ми от кога го караш на свинска кръв?От доста време,личи си,омалмощяла си.Нищо Камерън е тук за да помогне.-дръпна превръзката от лицето и очите и станаха като палачинки.Сам и Дин седяха приковани за стената в несвяст.Явно вампира пак ги беше упоил.
-Какво си им направил,копеле?-погледа и се спря на врата на Сам,от където се стичаше алена линия,значи неговата кръв беше надушила.
-Е,хайде хайде,да не се обиждаме-ако не ти харесва неговата мога да ти дам от на другия.Въпреки,че и двамата са твой тип.Знам,че ги обичаш млади и силни.-ръката му се плъзна по голия и кръст и обърна главата и към Дийн.Тялото и се залепи плътно в неговото.
-Кажи се сега,от кой ще закусим.-този или другия.
-Да,ти го н*****м.-извика Блейк
-И това може да се уреди.-ръката му се плъзна по-надолу по корема и,но в този момент Сам размърда глава.
-Е,приятелчето ти се събужда.За това после ще има време-задърпа я за косата и я постави пред Сам.