Dark Bloody Tale

Част 2
 

След няколко дни…..

Малките капчици дъжд се стичаха по прозореца и тихо барабаняха по преваза.Беше се свила на топка и следеше с пръст една водна линия.Очите и бяха подпухнали и блуждаещи.
-Госпожо Дъглас?!?-чу се тих,басов глас до нея.Тя се сепна и извърна глава.
-Да ,аз съм.-гласът и беше тъжен и отчаян.Огледа мъжа пред себе си.Беше висок и добре сложен.Носеше бежов шлифер,косата му беше леко мокра и разчорлена,а под нея се виждаха две,топли кафеви очи.Мъжа и подаде ръка.
-Аз съм детектив Картър Джоунс.Аз…-той се прокашля-…-разследвам смърта на съпруга ви.
-Така ли?-каза тя вяло и пак се загледа през прозореца.-Знаете,ли казват,че аз съм го убила.-Той си придърпа един стол и седна до нея.
-А вие твърдите,че това не е така?
-Не!!!-отсече тя и извърна глава към него като се изправи.-Вижте,детектив,с Анди може и да не се разбирахме идеално,може дори да не се обичахме вече,но аз никога не бих наранила човек,най-малкото този с ,когото прекарах шест години от живота си.-очите и пламтяха,а ръцете и се свиха на юмруци.-Незнам какво се е случило,а и никой не иска да ми каже ,нищо не помня,по дяволите,нищо.-лека по лека започна да губи самообладание.Ръцете и покриха лицето и тя тихо захлипа.Картър се изправи и нескопосано сложи ръка на рамото и.
-Моля ви недейте.Вижте ,аз ще ви помогна.Разкажете ми всичко,което помните.
-Ами то не е много.Аз,помня ,че си легнахме ,после през ноща се събудих,сънувах кошмар-тя разтри слепоочията си.-Доста често ми се случва в последно време.Както и да е.Наплисках се с вода и пак си легнах.След това се събудих,тук в лудницата.Всички казваха,че съм убила Анди,а аз не си спомням.
-Разбирам,а нещо друго,някаква подробност?
-Ами,малко е странно,имам спомен за някаква особена миризма,незнам немога да определя,а и това.-тя отметна косата си и зад врата и имаше малък белег като от изгорено-Няма идея как се е получило.Нямах го преди.
Картър кимна.
-Мисля,че това е всичко.Няма да ви безпокоя повече.-той се обърна,но преди да е направил и две крачки Доун го сграпчи през китката.
-Ще ми помогнете ли?-Очите и го гледаха със смесица от отчаяние и тъга.
Картър кимна.
-Ще направя всико,което зависи от мен за да намеря истината за смърта на съпруга ви.
-Добре-тя пак се сви до прозореца,аз ще бъда тук…няма къде другаде да отида.
~*~

Пет дни по-рано….

-Още кафе?-попита чаровната сервитьорка.
-Да-кимна Картър.В ръцете си държеше вестник.Една статия беше привлякла вниманието му и той се беше зачел.
‘’Жестоко убийство разтърси жителите на Игъл Валей преди наколко дни.На 23.08 в 3,20ч полицията намира трупа на 31 годишния Андрю Дъглас,след подаден сигнал за странни викове от дома на жертвата.До трупа на обезобразения до неознаваемост мъж намират и 28 годишната му съпруга Доун Дъглас.По непотвърдени данни се предполага,че именно тя е виновна за касапската драма разиграла се в жилището.Не са намерени следи от взлом или нападение.Няма чужди отпечатаци или данни за друга личност в къщата.Съпругата по настоящему се намира в психиатрична клиника,където е под полицейски контрол докато се води разследването.Жената е в добро физическо здраве,въпреки че твърди ,че няма спомен за убийството.Сигурен източник ни сподели,че най-странното в цялата тазки кървава драма е наличието на сяра около и по трупа,както и по оръжието на убийството….”
-Сяра?!?!?!-изсумтя Картър.-това му беше достатъчно.Отпи голяма глътка от кафето и метна двайсетачка на масата,после стана и излезе.
~*~
Сега….
Дъжда вече беше спрял.Картър излезе от клиниката и се почеса по врата,после се запъти към черния мустанг отпред.Отвори багажника и метна върте бежавия шлифер,измъкна от там черно кожено яке и го облече.Извади мобилния си и набра номер.
-Ало Джими,аз съм.Мисля,че попаднахе на нещо….-намърда се в колата и запали двигателя,който изръмжа силно-….време е за лов бро.-настъпи газта и отпраш на някъде.

~*~
Зловещ смях се разнесе в празносто пространство.Стържестия звук се удряше в стените и се връшаше право към нея,сякаш за да я разкъса от вътре.
Подиграваш ми се.Искаш да повярваш,че не съществувам.-две огнени очи се появиха в тъмния фон и сякаш изгаряха кожата и докато се спукаха по извивките на тялото и…Какво още трябва да направя за теб?Колко още?Искаш ли мъка,искаш ли страдание?Мога да ти ги дам.Мога да те накарам да се къпеш в кръв,мога да накарам всичко в теб да се гърчи от болка или от удоволствие,аз мога всичко и ще ти го докажа….-зловещия смях пак проехтя в главата и .Тялото и инстинктивно потрепери.Изведнъж от нищото чу силен вик…отвори очи.Беше в стая с чисто бели стени.Имаше само едно легло и прозорец,през който влизаха слънчеви лъчи.Протегна крака и стъпи на пода.Нещо сякаш я задърпа към врата.По бузите се усещаше вледеняващ бриз.Илезе от стаята и тръгна по дълаг коридор.Нямаше идея къде отива,просто вървеше.Спря се пред една врата и я открехна.От вътре се откри ужасяваща гледка.Ръцете и се плъзнаха по лицето и и страшен вик се откъсна от гърдите и.Всичко беше обляно в кръв,никога не беше виждала толкова много.Локвата образувана от сгърчено в нея тяло заплашително се увеличваше,скоро почувства лепкавта още гореща течност да обгръща ходилата и.Седеше и неможеше да помръдне.Най-накрая се насили,вдигна бавно крак и той потъна във кръвта ,после другия…чувстваше се как течноста бавно се отмества под стъпките и.Клекна до тялото и нощницата и се потопи в кръвта.Ръката и се плъзна по още топлия труп,обърна го и….това беше тя.Стресна се и рязко се отръпна,тялото и се олюля и тя падна в локвата,като кръвта попи в кожата и.От врата на тялото се виждаше огромна, дълбока рана.Кръвта безмилостно изтичаше от там.Искаше да извика,но неможеше…неможеше,а кръвта я заливаше все повече и повече….

-Събудете се.-почувства как някой силно я ратресе.Стресна се,изправи се рязко и огледа ръцете си.
-Махнете я,махнете я-викаше и бършеше ръцете си чаршафа.
-Кое?Моля ви?Успокойте се.-нареждаше сестрата.
-Кръвта!Вие не я ли виждате?-погледна умолително сестрата.
-Тук няма никаква кръв госпожо Дъглас.-каза бавно сестрата.-Сега ще ви сложа изнжекция за да поспите.Доун се задърпа бясно.
-Не,не моля ви не ме пращакте пак там,моля ви.-Сестрата успя да и набие инжекцията в ръката и ,лека по лека главата и пак се отпусна на възглавницата и очите и се премрежиха.

Някога няма да избягаш от мен Доун,никога….ти си моя.