Veneficus

Veneficus

Chapter I

~1~

*veneficus: poisonous, magical /witch, wizard, caster of spells.

Какво са сънищата? Резултат от нашите фантазий и емоций? Съвкупност от минали моменти пречупени през призмата на въображението ни? Фрагменти от реални и нереални събития родени в нашето съзнание и извън него. Те са просто част от нас. Някога сънувах прекрасни сънища за принцове и принцеси. Може би просто детски мечти проектиранив върху екрана на собственото ми съзнание. Копнежи. Илюзия. Но в крайна сметка нима всичко, което ни заобикаля не е илюзия? Мислим си, че сме неоязвими. Сякаш света в краката ни, а ние сме неговите господари. Все едно можем да контролираме естествения ход не нащата. Сякаш съдбата ни е в наши ръце. Разбрах колко греша на двадесет и втори  октомври. Деня, в който загубих майка си. Помня как седях там, взирайки се в дървения ковчег. Настъпващия студ бавно се пропиваше през тънките ми дрехи направо в кожата, достигайки до сърцето ми. Сякаш някой бе обвил с ледените си длани и стискаше със всичка сила тупкащия мускул. Видях как пръста бавно погълна това, което бе скрито в дървената обвивка. Нямше сълзи. Не ми бяха останали. Погледа ми просто се рееше по хората наоколо. Всички мрачни лица с тъжни очи впити във земята. Погледнах към брат си. Бе едва година по-голям от мен, но сега трябваше да се прави на храбър, малък войник и да ме пази. Можех да го оставя да го направи. Той имаше нужда от това. Сините му очи бяха загубили дълбокия си тъмен оттенък и сега приличаха на бледо съткло. Кожата му бе призрачно бяла, вероятно заради студа. Косата му се вееше лениво от вятъра. Когато всичко свърши той хвана ръката ми. Имах усещането, че се нося на забавен каданс. Като, че ли бе филм и аз наблюдавах всичко отстрани. Там бе и баща ми. Бе същия като Ерик – брат ми. Имаше същите очи и коса. Само дето не изглеждаше толкова тъжен. Родителите ми отдавна не бяха типичното, щастливо семейство. Баща ми живееше далеч. Бе художник и, когато развода бе укончателен прибра вещите си и отпътува за провинцията. Един вид ни изостави. Твърдеше, че има нужда от спокойствие за да рисува. А може би просто бягаше. Дали се страхуваше от мен? Винаги съм си мислела, че си отиде заради мен. Аз не съм като другите деца. Имам…. способности. Като дете мислех, че е забавно. Можех да контролирам предмети, а с времето се научих да го правя дори с пространството. Колкото повече разстях, толкова повече се увеличаваше силата ми. Това обаче ме караше да страня от другите. Бях различна и го знаех. Бях вещица. И то не на думи. Бях таква в кръвта си. Наречете го дарба, благословия или проклятие. За мен бе последното. Нямах приятели, защото се страхувах, че ще разкрият тайната ми. Нямах си никой освен майка ми и брат ми, а сега я бях загубила.  Така добре подредения ми живот се бе изплъзнал от пръстите ми, спускайки се по инерцията все по-надолу. Това означаваше само едно. Аз и Ерик отивахме при татко. Нямеше друг вариант. И просто така живота ми се преобърна на 180 градуса.

    Събудих се от досадното бръмчене на мотора на колата. Отворих бавно очи и ми трябваше минута за да фокусирам. Надигнах глава и видях, че вече сме извън града. Движехме се бързо по пътя, а покрай нас се размазваха  дървета и земя във зелено-кафява мацаница. Слънцето все още грееше на хоризонта, но започваше да избледнява като свещичка, която наближава края на фитила си. Пред нас започнаха да се очертват първите щрихи на къщи и сгради. Из зад хоризонта се показваше бъдещия ми дом – Балтън, Индиана.  Мислех си, че никога няма да ми се наложи да дойда на това място. Още, когато баща ми си тръгна бях заявила категорично, че ако иска да ме види той трябва д аидва до града. Все пак бе едва два часа път с кола. Аз, брат ми и баща ми бяхме мълчали през целия път. Това беше добра идея, нямаше какво да си кажа с него като цяло. Ерик пък не говореше много след случилото се с майка. Аз не говорех много по принцип. Колата паркира пред малка къща на два етажа. Баща ми бе употребил художествената си дарба и местенцето изглеждаше наистина добре, поне отвън. От вътре не бе кой знае какво. Той беше заложил главно на дърво и естествени тонове в бежаво и кафяво. Качих се в моята стая и се огледах. Мястото бе средно по размери. Имаше гладки кремави страни. Баща ми каза, че мога да ги изрисувам. Може би ще го направя. Обичах да творя. Затварях се в моя малък свят и просто полагах щрихите на това, което се намираше в сънанието ми. Бе отпускащо и освобождаващо. Погледнах към балкона. Имах си малка спретната тераска. Излязох навън и ме лъхна свежия  въздух. Такъв няма да намерите в големия град. Слънцето, вече бе просто огнено полукълбо на хоризонта. Очите ми се спуснаха към зелените поляни, който се простираха, до където ти стигат очите зад къщата. Тя бе една от последните в града, затова наоколо нямаше други освен съседната къща до нас. Това някак си ми допадна. Имах нужда от самота. До някъде я обичах. Беше сигурна. Когато си сам знаеш, че няма как някой да те нарани, нали? Гласа на брат ми ме извади от транса ми.

- Роузи, идвай. Ще ядем – обяви той. Мразех да ми викат Роузи. Давах да го прави само и единствено той. Точка по въпроса.

Тръгнах надолу по стълбите със ленива крачка. Вечерята се изразваше в претоплена пица от хладилника. Чудесно. Нахраних се набързо в мълчание и се запътих към банята. За щастие имах таква само за мен. Наистина не ми се искаше да деля една с брат ми и баща ми. Те двамата да се оправят. Метнах дрехите си в коша за пране и се разположих във ваната с гореща вода. Черната ми коса се разпиля над водата и заплучва по нея за миг преди да се намокри достатъчно и да потъне под собствената си тежест. Погледнах отражението си във водата. Изглеждах леко размазана като зле фокусирана снимка. Тъмносините ми очи гледаха изморено. Наистина се чувствах изморена. Бях изморена от всичко. Света ми се променяше покрай мен сякаш за минути и аз не можех да направя нищо. Не, не разбирайте погрешно, не че бях фен на живота си до сега но нещата ставаха все по зле. Измъкнах се от водата. От косите ми бавно се спускаха водни капки и пъплеха надолу по кожата ми Увих се в халията си и въпреки хладината спуснала се над града излязох на терасата. Водните капчици пробляснаха на лунната светлина. Загледах се към обширните полета. Преди толкова зелени, сега изглеждаха черни лишени от слънчевата светлина. Имаше само една по-светла линия, който представляваше синьо, осветена от луната. Погледа ми попадна на някаква фигура движеща се в тъмнината. Определено бе мъжка, но най-интересното бе, че препускаше на кон. Не  мислех, че някой все още се придвижва така, но явно в това забравено от

August Rush ( 2007 )

August Rush ( 2007 )

Световна премиера: 21/11/2007
Жанр: Драма/ мюзикъл
Режисьор: Кристен Шеридан
Сценарист: Ник Кестле
Участват:  Кери Ръсел, Джонатан Рис-Майърс, Фреди Хаймор

В историята се разказва за млад ирландски китарист (Джонатан Рис Майерс) и млад виолончелистка (Кери Ръсел). В деня на успешен концерт на бандата му Луйс среща Лайла. Межди тях мигновенно се получава връзка. Двамата прекарват вечерта заедно, под звездите на нощното небе. Двамата влюбени си обещават да се видят отново, но  така и не става. По – късно Лайла, разбира че чака дете. Когато то се ражда обаче, баща и и казва, че детето е умряло при раждане и го дава за осиновяване. Единадесет години по-късно малкия Евън започва да усеща странни неща. Чува ги чрез музиката, всъщност, тя е навсякъде около него. Той вярва, че родителите му го търсят и, че той може да ги намери. Затова ибягва от сиропиталището. Евън попада в Ню Йорк и този специален талант му носи, както успехи, така и проблеми. По същото време Лайла и Луйс отново започват да се занимават с музика. Това ги отвежда в Ню Йорк. Успеха и талната на Евън го поставят на голямата сцена на грандиозен концерт. Там се намират и Луйс и Лайла. Така семейството отново се среща.

Мое лично мнение е, че филма е доста уникален. Като цяло се води мюзикъл, но според мен не е такъв. Няма типичните песнички вместо репликите не героите. По-скоро тук музиката е начина на говорене чрез мелодия. Всеки предмет, всяко нещо може да ти говори по различен начин, за Евън това става чрез ноти и звуци. Филма е лек и романтичен. Като цяло не е за хора, които търсят емоция. Тук нещата по-скоро могат да породят размисли и емоций, от колкото адреналин.  Историята е доста оригинална.

Да оцелееш в джунглата

Да оцелееш в джунглата

И така, днес реших да се отдам на така нужната на всеки релаксация. За целта си спретнах една среща с приятелка за кафе. До тук чудесно. Само дето от нас някак си трябваше да стигна до център, където бе въпросната среща. И от тук започва моя разказ. Ще спестя всички пребятствия, които имах удома понеже за тях мисля да отделя друга тема ( а повярвайте те са много и включват две котки и баба). Там излизам си аз от входната врата екипирана с токчета и чанта в ръка. Съответно викам асансьора, но такъв-нъц. Ако имаше среден пръст да ми покаже щеше. Псувам ядосано съседите си от долния етаж, защото пак са оставили врата на асансьора отворена. Ок, те са студенти и са сладури, ама хайде сега, на кой му се катерят стъпала в десет сутринта на токове. Както и да е стигнах до долния етаж и си взех превозното средство. Долу обаче ме посреща не кой да е, а  „любимия“ ни домооправител. Ей, тоя човек, ако може и кръвната група ще да ми иска. Почва от баба ми и стига до трето коляно. Ама къде отиваш? Ама на работа? Ама това, ама онова? Абе, човек, аз на майка си не разказвам толкова. След любезно отговаряне (учили са ме на възпитание) все пак успявам да се измъкна. Решавам аз, че съм в безопасност, ноооо идва пенсионер номер две. Явно хората са решили, че съм информация. Какво да се прави. Айде пак се обяснявай. Най-сетне излизам извън блока, и попадам на група ученици. Дам, аз съм от късметлийте дето живеят точно до училище. Супер, а? Някак си минавам покрай димните завеси и шумните гласчета, понеже са решили, че градинката пред блока е пушилня. Както и да е. Задминавам учениците и си тръгвам по пътя. Обаче пак среден пръст. Разкопали целия квартал да прокарват някакви кабели. Чудеснооо! Значи през калта. Какво пък…. мие се. Успявам да мина и от там, както и през боклука, който удобно изпълва междублоковото простраснтво.Стигам до спирката на автобуса. Наоколо подозрително се е събрала огромна група хора. Явно автобуса пак закъснява. Само дето от моята спирка минават поне 6 броя за центъра, може ли всички да се губят нейде? Ми може, що не? Накрая идва един, от тея дето ходят и по селата. Гледам си часовника, няма време да чакм друг. Качвам се в този, преди това разбира се трябваше да изчакам всички пенсионери да се качат, защото иначе рискувах да пострадам. Качавам се аз и ме лъхва една миризма. Представете си чесън и  кисело зеле. Фантазия. Добре, че бях с поло, та си позапуших носа…деликатно разбира се, да не се обиди някой. Шофьора решил, че сме торба с картофи направо ни направи на друсан кебап. Започна да става и топло. По едно време запецнахме. Седим и само бибкане се чува. Някаква мутра решила да спре на средата на главния път и не можем да минем. Чудно! Седяхме там около десет минути, еле минахме. Стоварва ме на спирката човека. Пред врата се скупчват хора. Едно се чудя как се очаква да сляза. Ма и аз нахална вече, разбутах ги и минах. Тръгвам да пресичам на ЗЕЛЕНО!  Явно някой с мерцедес е решил, че аз и другите пет човека сме в грешка и минава с мръсна газ пред нас. Аве няма лошо, сигурно е бързал за нащо на жвиот и смърт. Тръгвам до мястото на срещата. По пътя накаква лелка ме гони да ми гледа на ръка. Викам и, че нямам пари. Тя обаче настоява, че имам. Умна жена, имах два лева. Ама няма ги дам на нея я. Ей го де МакДоналдс. За него после. Там стигам до мястото на срещата. Моята дружка закъснява. Нищо ново. Чакам си я. Тя иде. Търсим кафе. Нашето любимо затворено. Не можах да си видя бармана. Това ме води до депредия. Отиваме в друго. Влизаме, ама то празно. Посреща ни някакъв младеж с виковете – “ Ооооо, момичета. К’во правите. Аре влизайте. Ще пием кафенце ли?“. Не, сливи ще берем. Сядаме и иде веселата сервитьорка, която почва да се оправдава заради посетителя. Абе нищо, сеир да има. Пием кафе, получаваме покана от господина за „Александър“ (диско във Варна). Ухууу, мечатат ми се сбъдна. След това ставаме и е време да си ходим. Ама преди това искам хамбургер. Отиваме в МакДоналдс и вътре пълно с деца. Едното почти ме отнася, а аз не съм малък човек бе. Егати възпитанието. Как да е, купих си. Тръгвам към спирката. Те я преместили. Аве вече и спирки местят. Чудесно. Добрах се до новата спирка, поне да имаше автобус до там… Забравих обаче, че е 12, 30. Ето защо имало, хлапета. Те ги пуснали от „затвора“. Айде обратно в буса. Чудничко. Гъз до гъз. Абе все пак се прибрах. Ама сега имам синка на крака. Не казвам, че е от там, да не си помислите нещо. Абе джунгла си е вънка, ма ни калява. Алелуя!!!

КАКВИ СМЕ БИЛИ И ЗАЩО СМЕ ТАКИВА

КАКВИ СМЕ БИЛИ И ЗАЩО СМЕ ТАКИВА?

 

Всеки от нас вече е имал поне още един живот. Какви сте били и какво ще ви донесе бъдещето, ще определи вашата карма. Съдбата ви е записана в звездите, а този тест ще ви помогне да я разгадаете. Открийте в таблицата своята рождена дата, която ще определи номера и комбинацията, а след това прочетете какво сте били в предишния и от какво трябва да се пазите в този живот.

 

ТАБЛИЦА
от дата на раждане	до дата на раждане	Зодиакален знак	Число
10 октомври 193928 април 194116 ноември 19424 юни 194424 ноември 194512 юли 1947 29 януари 1949 18 август 1950 8 март 1952 3 октомври 1953 13 април 1955 5 ноември 1956 22 май 1958 9 декември 1959 4 юли 1961 14 януари 1963 6 август 1964 22 февруари 1966 11 септември 1967 4 април 1969 16 октомври 1970 6 май 1972 23 ноември 1973 13 юли 1975 30 декември 1976 20 юли 1978 6 февруари 1980 26 август 1981 15 март 1983 2 октомври 1984 21 април 1986 9 ноември 1987 29 май 1989 16 декември 1990 3 юли 1991 21 януари 1992 9 август 1993 21 февруари 1995 2 октомври 1997 13 март 1999	до 27 април 1941до 15 ноември 1942до 3 юни 1944до 23 ноември 1945до 11 юли 1947до 28 януари 1949 до 17 август 1950 до 7 март 1952 до 2 октомври 1953 до 12 април 1955 до 4 ноември 1956 до 21 май 1958 до 8 декември 1959 до 3 юли 1961 до 13 януари 1963 до 5 август 1964 до 21 февруари 1966 до 10 септември 1967 до 3 април 1969 до 15 октомври 1970 до 5 май 1972 до 22 ноември 1973 до 12 юли 1975 до 29 декември 1976 до 19 юли 1978 до 5 февруари 1980 до 25 август 1981 до 14 март 1983 до 1 октомври 1984 до 20 април 1986 до 8 ноември 1987 до 28 май 1989 до 15 декември 1990 до 2 юли 1991 до 20 януари 1992 до 8 август 1993 до 20 февруари 1995 до 1 октомври 1997 до 12 март 1999 до 5 декември 2001	Везни/ ОвенДева/ РибиЛъв/ ВодолейРак/ КозирогБлизнаци/ СтрелецТелец/ Скорпион Овен/ Везни Риби/ Дева Водолей/ Лъв Козирог/ Рак Стрелец/ Близнаци Скорпион/ Телец Везни/ Овен Дева/ Риби Лъв/ Водолей Рак/ Козирог Близнаци/ Стрелец Телец/ Скорпион Овен/ Везни Риби/ Дева Водолей/ Лъв Козирог/ Рак Стрелец/ Близнаци Скорпион/ Телец Везни/ Овен Дева/ Риби Лъв/ Водолей Рак/ Козирог Близнаци/ Стрелец Телец/ Скорпион Овен/ Везни Риби/ Дева Водолей/ Лъв Козирог/ Рак Стрелец/ Близнаци Скорпион/ Телец Везни/ Овен Дева/ Риби Лъв/ Водолей Рак/ Козирог	765432 1 12 11 10 9 8 7 6 5 4 3 2 1 12 11 10 9 8 7 6 5 4 3 2 1 12 11 10 9 8 7 6 5 4

 

My Falling Tears

~My Falling Tears ~

Share my tears
For I own nothing but heartaches
With an offer of my lingering voice
And when you touch each droplet
Be gentle in your touch
As no words can translate
My inner being
Except with my tears
So when you find me crying
Be glad that I’m speaking from within
I have finally discarded all my masks
With nothing but falling tears
And that is not easy to come
Now I’m all free
No longer suppressed with my fears

Това го намерих из нета и ми хареса, затова го споделям и с вас.

В търсене на идеалната плочка :)))

Тъй, понеже си говорех с един приятел и стигнах до заключението, че плочките наистина са ми страст, ама не говоря за тея в банята, а за мъжките. И като всяка страст мисля, че трябва да бъде обсъдена, понеже знам, че има и други като мен, там мисля да си направя едно проучване, а именно за най-добра плочка. Всеки има право на 3 предложения, ако иска да участва в тази така необходима класация и да спонсорирате простотията ми. Или пък просто да ми угодите…. вие сте. *мига на парцали*

Ето я моята класация:

1. Джаред Падалеки

2. Пол Уокър

3. Чад Майкъл Мърей

Suicidal Squirrel

Ок, знам че това нещо е дебилно, но ме кара да се смея. Обожавам я тая катерица!!! (rofl)

Хаха

Айде да видим сега кой  е вашия статус. Мерси за поздрава Флъфи, ама ти си знаеш за кое съм аз!  

Забавен тест

Какво си правил?

1. Да почерпиш цялото заведение – абе цялото не, ама цялата маса съм черпила.
2. Да плуваш с делфини в открито море. – за жалост само в делфинариума съм виждала.
3. Да изкачиш връх – Витоша с лифта смята ли се?
4. Да караш Ферари пробно – Не, ама карах трабантче или беше Волга? Хъм…
5. Да си посетил голямата пирамида в Гиза от вътре. – можех,ама ме домързя да пресека една граница, още ме е яд!!!
6. Да си държал тарантула в ръката си – да, обаче беше препарирана.
7. Да си бил с някой на свещи в банята. – това ще трябва да се пробва.
8. Да кажеш “Обичам те” и наистина да го мислиш. – много пъти
9. Да прегърнеш дърво. – Да, беше яко!
10. Да направиш стриптийз. – ъъъ, не.
11. Бънджискок- имам страх от високо, но го планирам!
12. Да посетиш Париж. – Еми ходих в Рим, то е близко.
13. Да изживееш буря в открито море. – не, ама живея на морето. Хахаха!
14. Да вилнееш цяла нощ и да посрещнеш изгрева – дам… ох, спомени!
15. Да видиш северното сияние. – не, за съжаление.
16. Да посетиш спортно събитие на огромен стадион. – айде сега ще ви изненадам. Не, ама живея до стадион и всяка събота и неделя ми викат, тъй че да кажем на половина.
17. Да се качиш на кулата в Пиза. – не… искаааа….
18. Да посадиш собствени зеленчуци и да ги хапнеш. – У, да. Домати. Аз съм доматохолик!
19. Да докоснеш айсберг. – не
20. Да спиш под открито небе. – Да
21. Да смениш бебешки пелени. – ОМГ, не! Имам страх от бебета.
22. Да се возиш на балон. – не
23. Да наблюдаваш метеоритен дъжд. – мисля, че да… дълга история.
24. Да се напиеш с шампанско – не, ама това не е честен въпрос. Аз не се напивам лесно!!!
25. Да дариш с добра цел повече, отколкото можеш да си позволиш. – не
26. Да наблюдаваш нощното небе през телескоп. – не
27. Да избухнеш в смях в неподходящ момент. – О, даааа
28. Да участваш в побой. – да
29. Да спечелиш при конни надбягвания. – не
30. Да се отървеш от работа без наистина да си болен. – е, от училище, но то е все там.
31. Да поканиш непознат/а на среща. – не
32. Да участваш в битка със снежни топки. – да, мн обичам.
33. Да си снимаш задника на ксерокса в работата. – хахах, не.
34. Да се изкрещиш силно колкото можеш. – да, на планина.
35. Да държиш агънце в прегръдките си. – да, беше яко.
36. Да изживееш някоя своя тайна фантазия. – все още не. Чакам!
37. Да плуваш гол в полунощ. – хъм… нямам спомен.
38. Да плуваш в ледено студена вода. – да
39. Да проведеш истински разговор с просяк. – не
40. Да наблюдаваш слънчево затъмнение –  да
41. Да се возиш на високоскоростно влакче. – да
42. Да биеш дузпа. – да
43. Да се справиш със задачите от три седмици в три дни. – горе-долу
44. Да танцуваш като откачалка, без значение кой те гледа. – да (на няколко водки)
45. Да говориш цял ден с чужд акцент. – да
46. Да посетиш родното място на някои от дедите си. – да
47. Да си наистина щастлив в собствения си живот, било то и само за момент. -  не, кофти!
48. Да имаш два харддиска в компютъра си. – хъм, нз
49. Да посетиш всички 23 кантона/провинции за други държави – не
50. Да си харесваш работата във всяко отношение.  - не
51. Да се погрижиш за някой, който е пиян. – да. Не беше забавно!
52. Да притежаваш достатъчно пари според собствената си преценка.- да
53. Да имаш откачени приятели. – даааааааа. Обичам ги , за което!
54. Да танцуваш в чужбина с непозната. – да
55. Да наблюдаваш китове, които са на свобода. – не
56. Да откраднеш табела от улицата. – няма да ви кажа пък!
57. Да пропътуваш далечна държава на стоп и с раница на гърба – не
58. Да участваш в демонстрация. – да
59. Да опиташ freeclimbing – не
60. Да излъжеш държавен служител в чужбина, само за да не се набиваш на очи. – да. Упс…
61. Да се разхождаш в полунощ на плажа. – дааа, мн пъти.
62. Да скачаш с парашут – ъм… не!!!
63. Да посетиш Ирландия – не
64. Да страдаш от любовна мъка по-дълго, отколкото е била самата връзка. – да
65. Да ядеш в ресторант на маса с непознати. – да
66. Да посетиш Япония. – не
67. Да вдигнеш гирички, тежащи колкото теб самия. – не
68. Да издоиш крава. – да…това е странно усещане.
69. Да направиш азбучна листа на всичките си CD-та/касети. – дам
70. Да се представиш като известна личност. – хаха, не
71. Да пееш на караоке. – не, но тая седмица май ще стане.
72. Да прекараш един цял ден в леглото, просто ей така. – О, да!
73. Да позираш гол пред непознати. – Не.
74. Да се гмуркаш с кислородна бутилка. – не
75. Да правиш секс на фона на Bolero от Ravel. – не
76. Да се целуваш в дъжд. – не
77. Да си играеш в калта. – Да
78. Да си играеш в дъжда. – Да, това го обожавам.
79. Да посетиш автокино -не
80. Да направиш нещо без да съжаляваш, а всъщност да трябва да се разкаеш. – мммм, май не.
81. Да посетиш великата китайска стена – не, планирам го след Япония.
82. Да се покачиш на високо дърво. – да
83. Да използваш вместо Microsoft Windows нещо по-добро. – опа, който ме пзонава ще каже, че и това ми е много.
84. Да основеш собствена фирма – хаха, има  си пък!
85. Да се влюбиш щастливо и споделено. – няма да говоря по тази тема.
86. Да посетиш известна историческа местност. – много пъти.
87. Да научиш някой борбен спорт – Айкидо?   - скоро почвам кик- бокс.
88. Да участваш в съдебен спор, активно или само като зрител – Като зрител
89. Да стоиш повече от 6 часа наведнъж пред някоя игра – дааааааа
90. Да се ожениш. – Не
91. Да играеш във филм. -не
92. Да провалиш купон. – никога!
93. Да обичаш някого, въпреки че е забранено или неподходящо. – абсолютно да!
94. Да целуваш някого докато му се завие свят. – е, аз не съм мазохист.
95. Да се разведеш. – не
96. Да правиш секс в офиса. – не
97. Да не ядеш 5 дни. – 3 дни.
98. Да опечеш сладки по собствена рецепта – да, получиха се бтв.
99. Да излезеш костюмиран от глава до пети на карнавал. –не, само с маска.
100. Да пътуваш с гондола през Венеция – не L
101. Да се татуираш.. – скоро…
102. Да откриеш, че само докосването на предмети те кара да настръхнеш. – не
103. Rafting. – какво е това по дяволите?
104. Да се покажеш по телевизията като “експерт”. – не
105. Да получиш букет без причина. – да
106. Да мастурбираш на обществено място. -не
107. Да се напиеш така, че после да не си спомняш нищо. – не
108. Да научиш десетопръстната система за писане –  не
109. Да излезеш на сцена или да държиш реч пред голяма публика. -не
110. Да посетиш Лас Вегас. -не
111. Да запишеш собствена музика. – да, на телефона ми. Хахаха.
112. Да търсиш планински кристали в Алпите. – не
113. Да имаш One-Night-Stand. – не
114. Да посетиш Тайланд. –не
115. Да видиш как живеят бежанци. – не
116. Да си купиш къща. –не
117. Да удариш колата си докато маневрираш. – да
118. Да си погребал някой/двамата родители. – не,слава Богу!
119. Да си обръснеш интимното окосмяване.  – какви въпроси…. да.
120. Да пътешестваш с кораб. –не
121. Да говориш повече от един език гладко. – ммм, да,ако считаме българския.
122. При опит да защитиш някой друг, да те набият теб. – да
123. Да прекараш нощ в пустинята. – абе близко до нея.
124. Да караш кънки на лед на замразено езеро/река. – не
125. Да попълниш сам данъчната си декларация. – не
126. Да отгледаш деца. – не
127. Да си купиш след години любимата играчка и да си поиграеш с нея. – да
128. Да пропътуваш цяло турне с любимия си изпълнител. – не
129. Да определиш собствената си звездна констелация. – не
130. Да направиш велосипедна обиколка в чужбина.- не
131. Да откриеш нещо интересно за собствените си предци. – да
132. Да напишеш писмо до правителството. – не
133. Да започнеш от нулата, някъде с любимия човек. – не
134. Да дариш кръв – не
135. Да минеш пеша по Golden Gate Bridge в Сан Франциско.-  не
136. Да пееш силно в колата и да не спираш, въпреки че те гледат. – да, всеки ден.
137. Да направиш аборт, респ. партньорката ти. – не
138. Да си направиш разкрасяваща операция. – не
139. Да оживееш след тежка катастрофа. – не
140. Да напишеш статия за важен вестник. – не
141. Да отслабнеш една трета от теглото си. – айде де, мн искам!!!
142. Да гушнеш някой, за да го успокоиш. – да, това го правя всеки ден.
143. Да караш самолет. -  не
144. Да погалиш морска котка. – не
145. Да разбиеш сърцето на някой. Надявам се, че не.
146. Да помогнеш на животно да роди. -  да
147. Да си изгубиш работата. – не
148. Да спечелиш пари в предаване по телевизията. – не
149. Да си счупиш кост.  - не
150. Да скочиш от 10 метра в басейна. – не
151. Да отидеш на фотосафари в Африка. – бях в Африка, ама не на сафари.
152. Да караш мотор. – не
153. Да караш с повече от 200 км в час с каквото и да било превозно средство. – не. Тавана ми е 80% на шофьорския курс.
154. Да си направиш пърсинг където и да е, стига да е от раменете надолу. -  планирам…
155. Да стреляш с оръжие. – планирам…
156. Да ядеш набрани от теб гъби –  е, не от мен, ама бях там
157. Да яздиш кон – не
158. Да поставиш страницата си в интернет.  – не точно.
159. Да правиш секс във влак в движение. – не
160. Да си бил на място в борсата за акции. – не
161. Да построиш иглу/снежна къщурка и да преспиш в него. – не
162. Да спиш през целия полет. – да
163. Да спиш повече от 30 часа в рамките на два дни. – не
164. Да напишеш стихотворение за любимия човек. – да
165. Да пропътуваш всички 7 континента. – не
166. Да пътуваш повече от 2 дни с кану. – не
167. Да произведеш сам хартия. – не
168. Да си изживял истинската романтика на лагерния огън. – не
169. Да дариш сперма или яйцеклетка – не
170. Да си научил някой от класическите танци. – хоро?!?! Хаха.
171. Да видиш собствената си снимка във вестника. – не
172. Да си имал поне две щастливи връзки в живота. – не
173. Да убедиш някой в нещо, което за теб е изключително важно. – да
174. Да изхвърлиш някого заради държанието му. – да
175. Да тръгнеш отново на училище. – Да
176. Да летиш с парапланер. – не
177. Да наблюдаваш течности от собственото си тяло под микроскоп.  не
178. Да погалиш хлебарка. – ОМГ! НЕ! НЕ! НЕ! Тях само ги апликирам.

179. Да опържиш зелени домати и да ги изядеш.  -  да

180. Да прочетеш Омировата Илиада.  – да, нищо не помня.

181. Да прочетеш книга на известен автор, която не си прочел когато е трябвало в училище.  - да

182. Да откраднеш от ресторант лъжица, чиния или чаша.  - не

183. Да присъстваш на златотърсачески процес. – не
184. Да се научиш на някакво изкуство с цел автодидактика. -  не
185. Да убиеш собственоръчно животно, да го сготвиш и да го изядеш – нееее
186. Да се извиниш на някого за несправедливост, направена преди години. – да
187. Многочасова нощна разходка на лунна или изкуствена светлина. – да
188. Да правиш секс с някого, който е наполовина или двойно по-възрастен. – не
189. Да те изберат на обществена длъжност. – не
190. Да създадеш собствен компютърен език. – не
191. Да осъзнаеш, че живееш собствената си мечта. – не
192. Да оставиш някого, когото обичаш на чужди грижи. – не
193. Да сглобиш сам компютър. – хахахахах, не
194. Да продадеш собствено произведение на изкуството.  - да
195. Да имаш щанд на някой уличен фест. – не, точно. Беше в училище.
196. Да си боядисаш косата. – Да. Мн пъти.
197. Да бъдеш DJ. – омг, това беше катастрофа.
198. Да разбереш, че някой те е зарязал в интернет. -  хъм…да.
199. Да претърпиш анафилактичен шок и да оживееш. – не
200. Да те арестуват. – за сега не. Силно се надявам да не става.

Това го взех от едни друг блог, ама загубих адреса . Дано не се сърдят. Мисля, че е забавно.

Чибита на Supernatural