Bite me

Part 3

Отвори бавно очи,през замъгления поглед веднага видя белдо лице.После образът се изясни и пред него изникнаха две изплашени сини очи и треперещи устни.Беше толкова близо до лицето му,че можеше да почувства парещия и дъх.Дишаше тежко и на пресекулки.

-Блейк?!-каза с дрезгав глас.-изведнъж красивото женско лице изчезна от полезрението му и на негово място се пояи това на мъж.Гледаше го злобно, с  извртаено удоволствие.Сам се стресна и бързо се окопити.

-Ти?!?-позна лицето от преди няколко дена.Същото,което с този подигравятелен поглед яко има беше наритал задниците.

-Да аз.Поласкан съм,че ме помниш.Все пак през  повечето време ме гледаше от друг  ъгъл.От към земята.-Сам го изгледа пренебрежително.-Кой по дяволите си ти и какво искаш от нас?-очите му се плъзнаха към Дийн,който още беше в безсъзбание и Блейк,която седеше подгизнала и трепереше  в ръцете на вампира.

-Надявах се…-дръпна се настрани за да може да вижда и двамата братя като пак прегърна Блейк през кръста.-..,че поне вие великите Уинчестър няма да сте  толкова банални.Истината ,е че аз съм никой и всички.Аз съм просто вампир,но да кажем,че знам повече трикове от другите и имам малко по големи цели от това да смуча кръвта на невинни девойки-при тези си думи прокара езика си по артерията на Блейк.Сам рязко дръпна ръце ,но оковите го спряха.

-Не я пипай!!!-извика ,а ехото на  помещението повтори няколко пъти думите му.

-Недей Сам,не му обръщай внимание.Това прави той,така действа.Целта му е да те обърка,да те извади извън контрол.-извика Блейк докато се опитваше да се освободи от ръцете на вампира.

-Вярно?!-прошепна в ухото и Камерън.-А искаш ли да светнеш Сами,от къде знаеш всичко това?

Сам дори не му направи впечетлени как го нарече,а погледна с изпитателен поглед към Блейк.

-Просто знам как мислят извратеняци като теб.-изсъска тя.

-Добре,добре.-тези разговори тип ‘’Злодея на часа”’ ми дотегнаха.Аз обичам да се веселя.-дръпна Блейк и със сила я запокити към една дървена маса.Притисна тялото и за дървената повърхност и се надвеси над нея.Опъна китките и и ги притегна здраво в железни окови.Тя зарита бясно с крака,но без да се церемони Камерън и заби плесница.Звучния шамар оттекна в помешението.

-Хей..-Сам пак понечи да се дръпне,но железата не му позволиха.Камерън притисна и краката и към масата и заключи и тях.После се подпря с лакет до нея и сложи глава а дланта си.

-Какво щях да правя?ААА,да щях да ти докажа ,че нямаш душа.Искаш ли да започваме?-надигна въпросително вежди.В ръцете му проблясна голям железен нож.Зъбците му се плъзгаха по цялото протежение на острието.Наведе глава до тази на Блейк.Приближи ножа до нея и прокара върха му от ямаката ,между ключиците и надолу по пътчеката между гърдите и като острието разкъсваше дрехата и оставяйки я само по оскъдно бюстие отдолу,после слезе към  корема и.Цялото и тяло потръпна.Занеше,че ако мръдне острието ще се забие в тялото и затова стисна зъби.Очите на Сам се ококориха.

-Пусни я.Чуваш ли ходеща торба с вътрешности.Зомбиран кчуи син.-крещеше той,но Камрън дори не отреагира на обидите му.Наведе се надолу и прокара език по корема и като следата проблясваше на изкуствената светлина.Езика му се плъзгаше по тялото и докато накрая не намери устните и и силно впи неговите в нейните,засмуквайи устната и.След малко в устата му се разля лек метален вкус.

-Пускаш зъби,а?-погледна към Блейк лукаво

-Хей,що не дойдеш аз да ти пусна малко кръв бе?-извика Сам.-Тъй де да видиш как е.Знае ли човек ,какво ще му хареса на извратеняк като теб-говореше злобно и гласът му беше изпълнен с ирония.Камерън бавно извъртя гавата си по посока на окования мъж.

-И ти ли искаш да си играем?Е,немога да ти откажа.-Надигна острието и се запъти към Сам,а в очите му отново се появи червения пламък.

***

 

Камерън изведнъж рязко смени посоката си и се запъти към все още спящия Дийн.Вдигна ножа,който проблясна до  лицето  му.Погледа на Сам от нагъл и рязък,с промени в изплашен и объркан.

-Недей-каза тихо.

-Какво,недей?Това?-без да дочака отговор Камерън прокара острието на ножа по ръкат на Дийн,не на дълбоко,но достатъчно,че да се образува кървава следа от него.Дийн рязко надигна глава.Очите му щяха да изкочат от орбитите при гледката.На дървената маса окована и полугола се намираше Блейк.Сам можеше да се закълне ,че по устните му пропълзя лека усмивка,после се обърна към него и окорителния му поглед я заличи.Дийн надяна сериозната физиономия и тъкмо щеше да отвори уста,когато Камерън вдигна ръка.

-Не!Знам какво ще кажеш.Ще попиташ,кой мамка му съм аз?За какъв се мисля?Какво си мисля,че правя?Че,ако докосна брат ти или нея-той посочи с ножа към Блейк.-ще ме разкъсаш,бля-бля-бля.Е,ето какво.-той се приближи на милиетри до Дийн.-За мен,ти си никой.Поредния празноглав ловец,който се мисли за по-добър от мен.Искаш ли да те светна нещо.Не си,ти си същото садистично копеле като мен и това ти харесва.Единствената разлик при нас ,е че играем за различни отбори,но все пак сме еднакви.-Дийн го гледаше без да каже нищо.Когато най на края Камерън млъкна,Дийн се усмихна леко.

-Свърши и?

-Да-остече Камерън като го погледна питащо.

-Може и да си прав пич и все пак…-сви рамене-.. ходи си резни главата!-мазната усмивка не слизаше от лицето му.Камерън само го погледна без да реагира,поне не външно.Плъзна ръката си зад гърба си и извади малка инжекция.

-Това,е  нещо,което открих на скоро.Вярвам,че клоун като теб ще открие иронията.-Без да може Дийн да реагира изпразни половината спринцовка в него.Зеленоокия ловец почувства как мускулите му се сививат,после сякаш просто започнаха да се втвърдяват,дишането му се забави.-Това е отрова от паяк.Доста хубаво нещо.Парализира напълно тялото за около ,ммм 30 мин.,най-забавното,е че всъщност си във съзнание,просто аз мога да направя всичко с теб,а ти няма да можеш да отреагираш.Например мога да направя това,а ти нищо неможеш да ми сториш-той взе дланта на Дийн и прокара острието на ножа по нея.В кожата изби алена линия.Камерън се наведе,резците му проникнхаха и той жадно засмука.

-Пусни брат ми,пусни го.-Камерън най-накря обърна внимание на по-малкия брат.Вдигна глава към Сам,а от остните му капеше кръвта на брат му.

-Хайде,хайде не ревнувай,ето запзил съм ти половината-Очите на Камерън светнаха в червено,дълбоко и зловещо червено.Вдигна ръка и инжекцията се заби в бицепса на Сам.Той почувства същото като брат си.Мукулите му отказваха бързо да работят,дишането му се забави и тялото му се отпусна в оковите.

-Хъмм,да.Знаех си,че сте само приказки.-После се отправи гордо към Блейк,която трепереше от студ на масата.Косата и още беше на влажни фитили,а дрехите и,е тях почти ги нямаше,но и това,което имаше беше мокро.Вдигна ножа и го заби на милиметри от лицето и.

-Мисля,че достатъчно отлагах този момент,нали?-отиде до Сам и запона да откопчава веригите му.-Е,кажи ми Блейки,от колко време не си хапвала?Ден,два?-хвана отпуснатото тяло на Сам през мишниците и го затътри по пода.-До сега трябва да си доста гладна,ако питаш мен.Е,после да не кажеш,че не мисля за теб-стовари тялото на масата до нея,опъна ръката му и взе ножа.После прокара острието по външната страна на китката на Сам.Острието режеше плътта му като масло.Раната бързо започна да се пълни с кръв и да се спуска на едри капки по пръстите му.Блейк веднага почувства аромата на топлата течност.Толкова прясна,толова подкупваща.Не беше пила човек от години.Камерън вдигна ръката му и капките започнаха да се спускат по лицето и.

-Хайде малката една за тати-засмя се той.Очите му засвяткаха дори повече.-Докажи на всички какво си всъщност.-злобния му глас изпълваше помещението и преминаваше през тялото и.Затвори очи за да се опита да забрави къде е,да избяга.Не искаше да го прави.Не можеше.Стисна силно устни,а от очите и се спуснаха две малки ,кристални сълзи.’’Ти имаш душа,ти имаш душа’’-кънтеше в главата и.

****

Ситни капчици от червената течност падаха върху устните и и се стичаха по брадичката и.Нещо в нея се надигна,събудиха се скритите и дълбоко инстинкти.Вампира в нея заговори,резците и прораснаха и езика и жадно започна да обира кръвта.

-Точно така.Това е моето момиче-Камерън се надвеси над нея.Очите и бяха придобили червеникъв цвят.

-Какво искаш ли още?-Блейк само изръмжя,опитвайки се да достигне до отворената рана на ръката на Сам.-Искаш значи?-той обви китката му като стисна силно и раната прокърви по-силно.После се наведе и обхвана лицето и с ръка като долепи устни в нейните ,запечатвайки ги в кървавата целувка.Езика му грубо нахлу в устата и и се заигра с нейния,умело избягвайки резцети.Жаждата за кръв  беше изпразнило главата и.Сега работеше единственно на първосигнална система.Засмука езика му като резците и нарочно се впиха в устните му.

-АААА,не така малката,ако искаш кръв…-доближи ръката на Сам на милиметри от нея,тя изви максимално тялото си като не обръщаше внимание на парещата болка от въжетата в китките си.Резците и се впиха в раната и устните и задно засмукаха кръвта му.Чувството беше опияняващо.Топлата теност се разля из вените и и сякаш и даваше криле.Продължаваше да взима от кръвта на Сам,лицето му ставаше все по-бледо и по-бледо.Очите му седяха отворени и в тях се четеше неимоверна болка.Не можеше да реагира,да вика или да се защити.Очите на Дийн също следяха сцената.Виждаше как брат му губеше живота си с всяка следваща капка кръв и нямаше сили да направи нищо.От очите му проблясна една сълза,която издайнически се плъзна по бузата му.Тялото на Сам започна да потръпва.Пулсът му се ускоряваше,чувството за студ,жажда и безпокойство го поглъщаха.Ситни капчици бяха избили по челото му.

-Добре,достатъно малката.-Камерън дръпна ръката му и бутна омаломощеното тяло на ловеца на страни.Прокара ръка по лицето и.

-Вкусно ли беше?Знаех с,че ще те убедя.-смеха му рокънтя в ушите и.Този дразнеш,побъркващ я смях.Очите и лека по лека смениха червения цвят с син.Всичката злоба и жаджа ,която властваше в тях с стопи заедно с глада и.На тяхно място застанах болка и отчеание.още усещаше топлината на кръвта на Сам по устните си.Тялото и потрепери от погнуса към самата нея.

-Копеле,какво менакара да направя.

-Е,сега не е като да съм те вързал и да съм ти го наврял в устата.Добре де направих го,но какво друго си очаквала от мен.

-Ще те убия,ще ти отрежа главата и после и тялото ще ти нарежа на малки парченца за да съм сигурна,че си мъртва извратеняк такъв.

-Знаеш ли такава не ми харесваш.Мисля,че в време да поспиш.-извади една кутийка и от там спринцовка.Натисна я леко за да изкара въздуха,а очите на Блейк блеснаха и започна да се мятка бясно.Знаеше,че е безсмислено,но все пак го правеше,нямаше да му се остави пък било то и за загубена кауза.Инжекцията потъна в кожата на ръката и и очите и започнаха да се затварят.Клепачите и натежаха и всичко потъна в мрак.

***

Когато отвори отново очи откри,че може свободно да движи крайниците си.Разтвори уста,която още лепнеше от съсирената кръв на Сам.Отвори плахо очи и се огледа.Беше в клетка.От едната и страна лежеше Дийн,който явно още беше под контрола на опията,а от другата беше Сам.Тялото му неестествено се беше свило на топка.Едната му ръка беше протегната напред и около китката му се виждаше превръзка с червени следи по нея.За миг Блейк се загледа в раната,хвана се за глава с две ръце и подпря брадичка на коленете си.Вината я изгаряше,не вярваше какво беше направила.Камерън отново я беше превърнал в животно,в див звяр.Скри очите си,не можеше да го гледа така.Знаеше,че е нейно дело и това я убиваше.Сълзите и започнаха да парят в очите и,понякога си мечтаеше да няма душа.Сега беше един от тези моменти. Надигна плахо глава,застана на четири крака. Трябваше да провери как е, дали е добре…дали….мислеше,че диша. Така и се струваше. Ръката и се протегна през решетките и докодна главата му.

- Сам?!- когато не получи никаква реакция, натиска и стана по-силен и разтресе цялото му тяло. -Сам?!?!?

- Как…какво…-той се изправи рязко и се заоглежда.- Ти?! – очите му се плъзнаха изплашено по нея и той се сви във възможно по-далечния край на клетката.- Ти си вапир мамка му.-изсъска той.

- Сам нека ти обесня…-но нямаше време за това. Сам рязко се изправи и удари с две ръце към клетката.- Ти си вампир-повтори той.- Пи от мен. Вкара резците си в кожата ми и ….мамка му. Това ли беше плана?

Виновния и поглед се смени и на негово място се появи ядосан. Нейното лице се залепи на за решетката и сега беше на сантиметри от неговото.

- Ти да не си тъп бе? Или имаш избиратена памет. Забрави ли,че ме върза за маса?

-    Да,точно преди да ми изсмучеш ръката. Съжалявам подробностите ми се губят.

- Ами, казах ти то е щото си тъп. Пък и като те гледам още риташ.

- Не благодарение на теб.-извика Сам

- Майната ти.-гласът и оттекна в помещението.

-Не,майната ти на теб.- Блейк преглътна тежко. Същото направи и Сам.

- Не исках да го правя. От години го карам на свинска кръв, но Камерън…

- Ти го познаваш?

Блейк заби поглед в земята и отпусна тялото си надолу.

- Той ме превърна в това,което съм.

- И какво си ти всъщност?- Блейк вдигна поглед и в него пак заиграха ядни пламъчета.

- Как какво бе цървул? Човек,жена…

- Не  прозвуча…не исках. Добре де. Няма да се извинявам. Трябваше да ни кажеш, че си вампир.

- И преди да съм завърила изречението щяхте а ми резнете главата.- Сам се засмя.

- Това е в стила на Дийн,той къде е? – при проблясъка за брат му потръпна.

- Спокойно, тук е спи. Сам,наистина , знам че вероятно няма да можеш  да ми простиш ,но…

- Слушай,  верятно няма да мога, но сега имаме по-належящ проблем. После ще се погрижим за страдащата ти душа сега трябва да се оправим с онази гад преди да ни е консврервирал всичките.

Блейк само кимна. Знаеше, че няма да е толкова лесно да се справят с Камерън, но щеше да опита да им помогне. Най-малкато им го дъжеше след всичко това. Пък и дължеше на себе си.