Dark Bloody Tale

Част 3

Седеше в тъмното,около него на слабата лунна светлина се виждаше завеса от цигарен дим,ледчетата по чашата му потракваха в стъклото докато той бавно я въртеше в ръцете си.Беше се опънал на едно кресло и гледаше черния фон пред себе си.
-Приемаш го твъреде лично-чу се тих глас до него и на очертанията на врата се появи тъмна фигура.
-Има защо,немислиш ли Джими?-каза бавно  той и издиша облак дим.
-Вероятно.-сви рамене той.-Е,сега какво?-фигурата се приближи до него.
-Сега..-Картър се изправи и се приближи до прозореца-…сега ще разберем какво иска извратеното демонично копеле,каквото и да  е то и ще го върнем да се пържи в помийната яма ,от която ще му се прииска никога да не беше излизал.-луната се отразяваше в очите и те пробллясваха.Приличаше на живото притаило се,дебнейки плячката си.
###

Колко начина има да причиниш болка някому?Можеш да го обидиш или нараниш с думи,действия или просто с това да бъдеш безразличен.Да се правиш,че не съществува.Да се опитваш да набиеш в главата си,че е никой въпреки,че цялото му същество вика срещу теб за малко внимание.И каква е разликата с това да изтръгнеш сърцето му с голи ръце и да го стиснеш в ръката си докато през прътите ти не се процеди кръвта,която го кара да бие точно,както се губи и надеждата,когато  някой  не отразява това,че си някой истински.Защо ме измъчваш така?Защо не искаш да повярваш,че ме има?Убиваш ме,затова ще убивам и аз.Ще продължавам да сея болка,точно както го правиш ти в мен.Ще го правя ден след ден,за да ти напомням,че съм тук до теб,докато не го приемеш.Ще се къпя в топлата им кръв.Знаеш ли какво е чувството да владееш нечий живот и съдба?Да знаеш,че можеш да преобърне нечий живот само с един жест.Аз го мога,знам го…мога и го правя.Отвори очи и виж истината,отвори очи …виж  истината….-в главата и ехтяха думите му.-….виж какво направи…..ОТВОРИ ОЧИ!!!.-Стресна се и се изправи рязко в леглото.Отново,за пореден път.От очите и се стичаха сълзи,сви ръце и усети нещо в едната си длан.Разтвори я и видя,че това което държеше беше окървавено острие.Опули очи и се огледа.Чак сега забеляза сестрата ,която я пазеше.Беше се свила на стола,вероятно спеше.Доун се изправи и  спусна босите си крака на пода като тръгна към нея.Приближи се и докосна рамото и.В този момент тялото се обърна и Доун,можеше ясно да види дупка,няколко милиметра под гърдите и.Нададе вик и се дръпна назад.Сърцето на жената липсваше,а на негово място се подаваше окърваено месо.Можеше да види ребрата  и,сякаш някой я беше издълбал с лъжичка за сладолед и беше оставил дупка с големината на бейзболна топка.Кръвта се стичаше по бялата и престилка,контрастирайки по зловещ начин.В сатята влетяха няколко санитари.Плъзнаха поглед по зловещата гледка,после към Доун.Впиха погледите си в нея.Поглед и изпълнени с гняв,страх и отвръщение.
-Имаме код  червено-каза единия в радиостанцията си.
-Как е намерила нож?-кимна другия към ръката и.Доун прследи острието после тях.Боже,те мислеха,че тя го е направила,а дали не беше?Вече не беше сигурна в нищо.Хвърли ножа на страни,те това и чакаха.Двама от тях се метнаха отгоре и и хванаха ръцете и.
-Хайде откачалке.Побъркана убийца-ръцете им се впиха грубо в китките и.
-Не,не бях аз.Той беше,не бяха аз-повтаряше без да спира.Не се дърпаше,знаеше,че никой няма да и повярва.Той го беше казал.Щеше да продължава да убива,беше взел сърцето на тази жена,точно както твърдеше,че тя е взела неговото и единствения човек,който можеше да го спре беше тя самата.

 ###

-Картър,Картър събуди се-Джими влетя в стаята като дръпна  тежките завеси,които плътно покриваха прозорците и утринното слънце нахлу в стаята.Картър се стресна и рязко се изправи в леглото като ръката ми инстинктивно се плъзна в чекмеджето до него и в ръката му проблесна дулото на една берета,което се насочи към Джим.Картър замига на парцали и бързо свлаи ръката си.
-Приятел,мамка му.Щях да ти отнеса главата.-каза ядосано.Гласът му още беше дрезгав,но вече се беше разсънил добре.
-Да,да,но не го направи.Картър слушай,твоята приятелка…от лудницата.
-Доун?-в очите му проблясна притеснено пламъче.
-Да,да.Тя.Доун.Очевидно искат да и лепнат още едно убийство.Твърдят,че е убила някаква сестра.Извадила и е сърцето братле.-Картър се изправи и бърз се намъкна в дънки и тениска.
-Това е абсурд,сигурно е било онова копеле.Каквото и да е то.Джим,трябва да я измъкнем от там.-той се приближи до прителя си и разклати раменте му здраво.-Чу ли?Трябва да я извадим от онова място.
-Ъъ,първо ме пусни-Джими отмести ръцете му.-Сега дишай,да точно така..добре.ТИ ЛУД ЛИ СИ?!?!Как по дяволите мислиш да го направи?-Картър се стресна и отстъпи крачка назад.
-Ами,незнам,но все ще измислим нещо,хайде Джим,ти си човека с идеите.Знам,че можеш приятел.-Картър лепна мазна усмивка на лицето си.
-Не ми сеподмазвай друже.Ти си падаш по мацката ,нали?-захили се той.
-Ти да не си луд.Аз съм я виждал само веднъж.
-Ахам,но ти се ще да си поиграеш на рицъря на бял кон с нея,нали?-Джими вдигна плаво вежди.
-Ти си…-Картър махна с ръка.-Както и да е.Ще ми помогнеш ли?
-Добре де.Ще се обадя на моя човек там и ще видим какво ще измисля.
-Искам да я измъкна още тази вечер,Джими.Още днес.
#####
Картър паркира Мустанга пред клиниката като нервно прокара пръст по яката на костюма си.
-Значи влизаме и казваме,че сме от ФБР и идваме да отведем Доун за разпит в управлението,така ли?
-ДА.-излая Джими.-Питаш ме за хиляден път вече.И спри да се потиш,искам пак да го облека този костюм,това е армани по дяволите.
-Никога няма да разбера как може да даваш толкова пари за дрехи.-Картър излез от колата и затвори врата внимателно.
-А,аз никога няма да разбера как може да даваш толкова пари по тази трошка.-Джими  го псоледва като крачеше редом с него.С тези си думи само спечели презрителен поглед от страна на другия ,мъж.Двамата влязоха и набързо представиха прилично скалъпените си идетификационни карти на агенти от ФБР.Посрещна ги един висок санитар  в бели дрхи,който ги опъти да дълаг бял коридор.Картър присви леко очи.Тук всичко беше толкова стерилно,че чак те дразнеше да го гледаш.Застанаха пред масивна желязна врата и санитаря извади огромна връзка ключове от джоба си.Картър за миг си помисли,че му звучат като оковите на някой обречен на смърт,вероятно всичко наоколо създаваше в него такава ситуация.Все пак въпреки намека за неприятната обстановка не бе очаквал това,което видя,е поне не вярваше,че толкова ще се трогне от ситуацията.Тежката желянза врата издрънча и той влезе в стая,цялата облицована в бял плат,в най-далечния ъгъл,на малка топка се беше свило нещо,което трепереше като лист.Единствената  следа,че това е човек,бяха кестенявите коси,които се плъзгаха по усмирителната риза опасла тялото и.Собствените и ръце насилствено бяха увити около тялото и с множество връчици и катарами.Беше заровила лице в ръба на стаята и си мрънкаше нещо под носа.Ако не знаеше каква беше иситната наистина щеше да я помисли за луда.Приближи се плахо и сложи ръка на рамото и ,при което тя подскочи изплашено назад.Очите и бяха зачервени и го гледаха като очи на диво зверче.Кожата и беше бледа,а лицето изтормозено.Явно стреса и висчко случило се се бяха отпечатали там и бях взели безмилостно цялата красота на същото това лице,което беше видял едва преди наколко дни.
-Боже,какво са ти сторили?-прошепна тихо.-Хайде ,ела.-посегна плахо да я вдигне,като очакваше жената всеки момент да се задърпа и развика,но нямаше нищо такова.Доун се изправи послушно като не отделяше очи от неговите.Обви раменете  и с длани и я побутна напред.
-Добре,излизаме-каза сериозно,опитвайки се да си придаде професионален вид.Поведаоха ‘’заподозряната’’ по коридора,като тя настойчиво мълчеше и гледаше Картър в очите сякаш за да е сигурна,че това е той.Имаше чувството,че този поглед стигаше чак до сърцето му.Разписаха се по един куп бомащини,които бяха необходими за това да изкарат Доун извън здравното заведение.
-Ок,вече може да махнете усмирителната риза-санитаря и сестрата се спогледаха.-Какво да не би да сричам?Махнете ризата.-изсъска Картър и двамата най сетне се подчиниха,подтикнати от настоятелния му тон.Махнаха я като Доун присви болезнено лице,когато ръцете и се освободиха.Чувстваше силно напрежение в мускулите си от принудителната поза на ръцете си.Потърка китките си и бавно раздвижи раменете си.
-Хайде агент Симънс-кимна към Джими-става късно,а ни чакат за разпит.-Сестрата помогна на Доун да се облече и я заведе при детектива.След няколко минути тримата напуснаха клиниката и се качиха в мустанга.Най-сетне далеч от всики  Картър можеше да се отпусне.Обърна се назад към Доун и я погледна тъжно.
-Хей,как си?Ти,нали ме помниш?Аз….-Доун бавно надигна глава и пак потърси с очи неговите.
-Знам кой си.-каза бавно и спокойно.-Знам и какво става тук.И ти знаеш нали?Знаеш,че не съм луда и,че онова нещо ме пресладва?-чупеше нервно пръсти и мислено отправяше молби към бога да не греши.Картър само кимна.
-Ще се справим,обещавам ти,че всичко ще се оправи.-тя погледна вс нескрит интерес към двете топли,кафеви орбити,които я гледаха.По устните и се плъзна усмивка…
-Вярвам ти.Аз сега ме заведи да се изкъпя.Воня на дезивфенктант от километри.-Картър се обърна напред и запали колата като натисна педала и даде газ.
-Ахам,вече ми е ясно братле.-смрънка Джими,който бяха забравили напълно.
-Какво?-измери го подозрително с поглед Картър за секунда.
-А,не не нищо,говоря си.-после заби поглед в ноктите си като се подхилкваше като някой хлапак.

###

Беше взела мечтания душ и се беше опънала на мекото легло,сгушена сред  пухкавите завивки.Косите и бяха още влажни и от тях се носеше аромата на ванилия.Спускаха се на свободни вълни по бялата тенсика,която и беше дал да облече.На врата тихичко се почука и Картър подаде глава.
-Спиш ли?
-Шегуваш ли се?-надигна се тя.-Влизай…-Той се вмъкна  в стаята и прокара нервно ръце по  дънките си.
-Мислех си..дали нямаш нужда от нещо?
-Не,всичко е наред.-изправи се леко,седна на леглото и започна  нервно да върти красив, старинен пръстен  на безименния си пръст.
-Доун…предполагам се досещаш,че аз не съм обикновен детектив?-започна плахо като я гледаше  въпросително из под вежди.
-Да,досетих се.И какво си всъщност?Ловец на духове?Защото това нещо…аз не съм луда.-поклати отрицателно глава тя.
-Знам,знам…истината е,че и аз не съм наясно какво е.Ти ще трябва да ми помогнеш да разбера.
-Аз?!?И как да стане това-тя сви безпомощно ръце.-Аз съм никой,до сега дори не подозирах,че има  такива неща.Не мислех,че в тъмното си крие нещо повече от безпочвен страх,но нещата ,които видях….всичко,което се случваше около мен-Доун потрепери нервно.Дори само при спомена по тялото и се прокрадваха студени вълни.
-Добре..успокой се.-Картър седна до нея и хвана ръката и.-Слушай,знам че е трудно…да свикне с идеята,е тук има неща,които повечето от нас не разбират или за,които не знаят,но нямаш друг избор освен да го приемеш.
-Да,бе .Интересно как би реагирал ти,ако теб те преследваше някакъв откачалник,дето даже не се знае какво е.
-Е,нямаше да съм въудошевен…-засмя се той.
-Меко казано.-най-сетне устните и се разтегнаха в усмивка.Изведнъж в стаята влетя Джими.Беше задъхан и препотен.
-Хора мисля,че трябва да видите това-след това пак се врътна и тръгна на някъде.Доун и Картър се спогледаха,но послушно го послдеаха.Откриха го забил нос в копютъра..
-Джими знам,че си хахо,но…КАКВО,МАМКА МУ,СТАВА?!?!-Джими не каза нищо.Просто обърна монитора срещу тя.Доун хвана в ръце лицето си,а Картър опули очи.
-ЪЪЪ,Доун това си ти.-от екрана на лаптопа ги гледаше жена,приличаща изцяло на Доун.Само дето  на снимката беше черно-бяла,а жената на нея беше облечена в огромна бухнала рокля,с корсаж.Костие и бяха направени на красиви кукленски букли.Изглеждаше изтерзана и тъжна,но това не скриваше красотата и.
-Това…аз не съм…тази жена.-Доун засрича,унемяла от приликата.
-Вижте статията и датата.-отбеляза Джими.На вестника имаше дата 13 Октомври 1865.
-Ама ,това е статия от преди повече от  140 години.-каза объркано Картър без да отделя очи от снимката.
-Да,ето какво.Някога жилището,къде е живяла Доун е било къща.Пред  1967 година е пригодена за блок.През 1865 година обаче тя е била собственост на семейство Брадфорд.Това на снимката е госпожа Ванеса Брадфорд.Съпруга и Партик  е притежавал фабрики за текстил.Както и да е били са изключително заможни.Брака им обаче явно не е бил по любов,пича е бил с 24 години по-възрастен от нея.Говорело се,че никак не бил лесен по характер.Всъщост бил доста суров.Предполагам,че не е бил от най-любвелобилния тип,а като съдя по изтормозеото лице на тази жена….като и да е.Един ден въпросния господин просто изчезва в дън земя.Предполагам,че или се е изморил от милионите или на сладката госпожа и е паднало предето от тираничния и съпруг.Но по онова време се говорело,че вероятно е второто.Труп или следа от него обаче никога не били намерени.Една година след изчезването на същата дата е намерен трупа на Ванеса в семейната спалня.Бил е образен и накълцан по възможно най-бруталния начин.
- Значи смяташ,че духа е на Патрик Брадфорд?Убил е жена си за отмъщение и сега преследва и Доун?
-Не го отричам като хипотеза.
-И той ме иска,понеже ме мисли за жена си?
-Да,но защо сега?
-Ами,ние със …със съпруга ми се нанесохме скоро,така че….
-Ясно.Добре,това не обеснява защо Доун го чува и ,когато не е в сградата.Ако е убит там би трябвало да не може да напуска къщата.
-А,нямам идея бро.
-Ще трябва да отидем там всички.В къщата…
-Не,не…не искам да се връщам там-отдръпна се бавно назад тя като гласа и се разтрепери.
-Ще се наложи Доун,трябва да разберем какво е чудото,което те тормози
-Да,а аз ще видя дали няма да науча още нещо за семейство Брадфорд.Да видим какви още скелети от гардероба ще извадя-каза Джими и пак се обърна към екрана на копютъра като пръстите мо затанцуваха по клавиатурата.
-Спокойно,ако има някой,който да открие какво е станало в тази къща това е Джими.-Картър погали внимателно рамото на Доун.
-Да,добре.-каза уморено.Не беше спала от двадесет и четири часа,че и отгоре.Едвам гледаше.
-Трябва да поспиш.-каза Картър загрижено.
-Не!-Доун поскочи като ужилена.-Всеки път,когато заспя и някой умира.
-Да,но сега аз съм тук и ще те пазя.Хайде Доун,няма да победим духа,ако умреш от безсъние и изтощение,нали?-погледна я в очите с обезоръжаващ поглед.
-Да,предполага, си прав.-каза премирено и се запъти към спалнята като се настани под завивките.Картър я последва  като седна на едно кресло в ъгъла на стаята.
-Защо не дойдеш тук?Там едва ли удобно за спане-ти кимна към празната половина на спалнята.
-Ами…
-Хайде,големи хора сме.Всеки ще си седи в половината.-отмести подканващо завивката и се усмихна.
-Да,предполагам че е така.-той също се засмя и се настани в единия край на леглото като се пъхна до нея.Веднага усети аромата на ванилия носещ се от косата и…,май не беше чак толкова добра идея,но вече нямаше къде да ходи.Отвори чекмеджето и извади беретат като я сложи на шкафа.
-За всеки случай.предпазна мярка-обясни той.
Доун само кимна и се гушна в завиката,като дори далеч от него можеше да усети топлината на тялото му.
-Лека нощ.-все още се страхуваше да заспи,но около него се чустваше очудващо по-смела и сигурна.Притоври очи и се накара да спре да мисли за лоши неща.
-Лека нощ Доун-каза Картър като не отделяше поглед от лицето и.Улови се,че се смее като идиот,но вече беше късно да спре,каквото и да било.Продължи да се наслаждава на красотата и и да вдишва аромата,който се носеше около нея.