The Real Deal

Глава 4

 Здравейте мои верни последователи.Опа,това прозвуча все едно сме някоя секта.Няма лошо.Важното е само да не започнем със жертвопринушенията.Ще стане лошо,защото къде за бога ще се намери девица в днешно време,а онези  имат строги правила за това.Май пак се отплеснах.Та сигурно си загубихте съня кой беше моя спасител,моя рицар на бял кон.Стига съм ви мъчила(макар да ми харесва)….това е не друга а Майкъл Хъниган.Дзън-Дзън-Дзън.Нещо тук ви е познато?Ами има защо.Запознайте се с близнака на злобния,булимичен Барбоид-Алисън.Очевидно всички гадни,подли и подмолин гени са били безжалостно изсмукани от злата вещица от Запада .Ми така де,тя освен да гледа в чуждата паничка друго не може.Това пък оставило Майкъл с по-добрата част от гените,а именно душа.Трябваше да и видите физиономията хора.Приличаше на някой подгизнал,бесен сурикат.За справка,нещо такова.->

-Ти-ти-ти…-започна да пелтечи тя като лицето и премина през всички оттенъци на чевено към зелени и обратно.

-Искаш ли да ти дадем време да измислиш нещо?Всички знаем,че ти се отдава трудно-скръсти ръце пред себе си с невероятно чаровна и леко иронична усмивка той.

-МАЙКЪЛ!-ОМФГ,кой включи високоговорителите на тая жена,MUTE,моля!Честно,могат да я използват като тайно оръжие към някоя бойна единица.Пускат я да вика срещу врага и в дезориантирането другите ги изтребват.Ами така де,гласа и е като на пиян певец,пучаш на госпъл.Всички сбърчиха нос,когато вика и ‘’погали“ ушите ни.

-Сис,спокойно де.Ако трябва ще ти купя нова тоалетна хартия с ,която да натъпкаш сутиена си или,оу да преди седмица мина на подплънки.

-Майкъл,МЛЪКНИ!!!-Да,Майкъл млъкни.Тъпанчетата са ми мили.

-Ок,де ок.-приблжи се до мен и метна едната си ръка върху раменете ми.   -Ей,какво за Бога направи на сестрата,че я вбеси така?Моля те научи ме.Ти си моят Йода.-потупа ме по гърба той.

-Ъ?-Стоп кадър.Трябва да видите лицето ми.Можете ли да кажете идиот?-Йо..какво?

-Ок,бъзикаш ме нали?-погледна ме все едно му бях взела бъбрека.Заклевам се тръпки ме побиха.Явно според неговата философия осмия смъртен грях беше това да ме си гледал ‘’Междузвездни войни“.

-Ъ-ъ-ъ-ъ,не-А,сега.Може ли да се сетите коя е любимата ми буква?

-Ок,ще ти простя понеже изглеждаш готина.Ще се махаме ли от тук?-побутна ме той пред смаяните погледи на Алисън,Сет и Кристина.

-Ама,аз…такова…-замаха отчаяно към училищната сграда,но очевидно не беше толкова важно за него тъй като ме хвана за ръка и тръгнахме към близкото кафе в двора на университета.Настани ме ма една маса и седна срещу мен.Повярвайте ми такъв изпитателен поглед ми лепна,че се почувствах като сериен убиеж на подсъдимата скамейка.

-Какво не е наред с теб бе жена?-размаха ръце след минута мълчание ,с което ми докара най-малко миниатюрен инфаркрт.

-Аз..аз..-започнах да сричам и да се оглеждам наоколо.Е,поне бях сред хоря.Нямаше как да ме разфасова тук…нали?-Предполагам нищо.

-Именно-Извика пак.Ок,пич…втори инфаркт.Скъси ми живота бе.-Нищо.Опитвам се да те измъкна жива преди сестрата да те е схрускала и изплюла,а ти не зацепваш.Какво?Картинка ли да ти бях нарисувал?Боже,жени…-АААА…ама той искал да ми помогне.Що не казвате бе?Предатели,ще ви го върна.*Гледа лошо,ама много лошо*.

-Изивнявай?-свих рамене,надявайки се ,че това е правилния отговор на коментара.

-Нищо.Случва се.Когато нямаш тренинг е нормално да се панираш пред слуга на сатаната.

-Сестра ти?-вдигнах вежди.

-Не,госпожата по рисуване.

-Госпожата по рисуване е слуга на сатаната?

-Не сестра ми…

-А?-вече съвсем се бях объркала.Все пак разберете ме.Първо ме заплашиха със смърт.След това този изключително сладък,ако съм забравила да спомена младеж ме измъкна от лапите и,а сега седеше срещу мен,бивайки ….ами естествено сладък.

-Ама ти….,ок май имаш нужда от нещо за пиене.

-Ъм…май….-бях стиснала така дръжката на чаната си,че кокалчетата ми бяха побелели.

-Какво искаш?-изправи се и чак сега успях да видя колко висок е всъщност.

-Мляко с нес?-ама защо пак тази въпросителна нотка?И защо по-дяволите мозъка ми даваше на късо ,когато се загубех в синия цвят на неговите?И от къде това поетическо отклонение?Преди да заключа с моите размисли и страсти той се беше върнал с кафето.

-Мерси-измрънках като гушнах чашата сякаш там се криеше нещо,което всички  искаха.Представете си Ам-гъл,е аз съм му копие като иде  реч за кафе,Май прешъс…ок де ,не го казах пред пича,не ме бийте.

-Моля.Аз съм Майкъл между другото.-кимна той като отново ме заслепи със тази блаженна усмивка.Ок,дайте ми секунда,че станах на локвичка.

-Ъ-ъ-ъ-…-искаме Жокер.Как се казвах по дяволите?А,да.-Джо…Джордан,но предпочиам Джо.

-Готино име.Малко  мъжко,но е готино.

-Е,баща ми е бил фен на Майкъл Джордан.Какво да ти кажа?-ок,отново имаме връзка с този номер.Юпиии….

-Та какво направи на сестра ми,че искаше да те разчлени?

-Честно,нямам идея.Просто си вървях и предполагам бивах себе си.

-Е,това си е углавно престъпление по нейните разбирания-засмя се той..ииии..отново тази усмивка. …Killing me softly with his smiles…ок,малко  преработих песента.Схванахте идеята.Обаче знаете,че нищо хубаво не трае вечно нали?Разбира се,особено при мен.Искате да знаете какво се обърка пак ли?Е,да.Чуждото нещастие ви радва.Тъй,и аз съм на принципа на мен да ми е гадно,ама и на другите…много сте лоши.Аз аз мислех,че се обичаме.Съжалявам,сега съм в статус“ обиден“.След малко ще ми мине…може би.