Бъди промяната, която искаш да видиш във света!

Колко пъти сме се опитвали да започнем живота си отначало? Да го направим по-добър, по-уникален, по-специален. Това е заложено във всеки човек. Желанието да изпъкне сред другите. Нуждата да покаже, че може повече. Никога не знаеш, какъв е предела ти, докато не го настигнеш, а и дори тогава не може да си сигурен, че си дал всичко от себе си. Та, ние използваме едва 10 процента от мозъка си. Можем да постигнем толкова много, но защо това винаги се случва на човека до нас? Някой приятел или роднина, но никога ние. Е, поне в повечето случай. Някой хора просто не им достига  сила или пък са твърде мързеливи и инертни. Все пак хората са казали “ Помогни си сам за да ти помогне и Бог“. Ако искаш да се случи нещо, ако желаеш промяна не трябва ли единствено да станеш и да я осъществиш? Може би трябва просто да спреш да бъдеш страничен  наблюдател на живота си. Когато обаче си на ръба на отчаянието е трудно да вземеш живота си в ръце. Чувстваш се скапа от еднообразието, а не можеш да го промениш. Става някакъв извратен  омагьосан кръг. Или пък просто те е страх, че ще останеш разочарован и просто спираш да живееш. Обаче ИСКАШ! И какво искаш? И ти не знаеш. Искаш промяна. Нещо ново, различно. Вероятно някой да почука на врата ти и да ти каже – Живей, мамка му! Хъм, на мен до сега за кратките ми двадесет и една години не ми се е случило. Вероятно затова и не го правя. Да бе. Е, аз поне не се замозалъгвам. Истната е, че знам какво трябва да направя. Ако искам промяна просто трябва да я направя сама. И не говоря само за моя живот. Все някой трябва да каже на досадния съсед, че никой не е длъжен да му търпи глупостите, все някой трябва да светне поредното леке на улицата, че не е царя на света, все някой трябва да каже на отворкото с цигарата, че си има кошчета или на госпожата с кучето, че си има торбички за “ произведенията на кучето и“. А това са само малките неща. Ами злобата, глупоста, простотията ? Може ли да промениш това? Вероятно не, но самия ти може да се помениш. Може да не се отказваш. Да се стремиш да бъдеш по-добър, по-състрадател и  по-успешен. Просто да бъдеш промяната, която искаш да видиш във света. В крайна сметка все от некъде трябва да се започне. Не може да искаме другите да го правят, когато не го правиш ти. Не бива да сме лицемерни. Трудно е, но аз лично започвам да се опитвам.  Ами да. Писна ми!!! Стига толкова бе хора! Да, все ще се намери някой, който ще се изсмее, ами да се смее. Например, някой намира за забавно това, че ме интересуват животните, които страдат. Смешно им е ,че мога да се тормозя за някаква животинка, която не познавам. Ок, аз пък ги съжалявам. Да! Съжалявам ги, че могат просто така да отминат без дори да се трогнат. На някой трябва да му пука. Всичко на този свят трябва да остави следа след себе си и на някой да му пука!!!  И от там може да започне промяната. Просто на някой да му пука. Да, знам че не изглежда като идеалния план, но за сега това е. Какво пък, да започнем със бебеши стъпки,а  после ще видим.