Приятели-Предатели

Приятели-Предатели

Какво всъщност е приятел? Някъде бях чела, че това е човек, който дори да му се обадиш в 3 през ноща и кажеш, че си убил човек, той веднага ще се отзове за да ти помогне. Е, като начало истинския приятел въобще не трябва да поставя другия в тази ситуация, но по принцип е прекрасно чувството, че някой би го направил за теб. Аз вярвам, че имам такива приятели. Обедена съм, че каквото и да направя, колкото и да згафя, те ще са до мен. Просто, защото ме познават достатъчно за да знаят, че и аз бих го направила за тях. Има хора, на които бих простила почти всичко и бих направила почти всичко. Тези хора се броят на пръстите на едната ми ръка. Аз обаче говоря за другите. Тези, които са от онзи тип приятели за които поговорката ” Приятел в нужда се познава” си има съвсем конретно значение и то, е че биват приятели с някой само при нужда или, когато имат изгода. Е, интересно дали те си мислят, че това не е очевидно?! Колко ли глупав трябва да е човек за да не се усети, че го използват…. много. Някой бъркат добротата с глупост, обаче другите определено не са по-тъпи от тях. Интересно как може някой да те нарече теб с някакви имена, при условие, че той отговаря на тези квалификаций. Е, гузен не гонен бяга. Понякога ми се иска да съм сама, без познати и приятели само, защото ми е писнало да ме нараняват. Ок, ще кажете, че сама съм си виновна. Вероятно! Но нима мога да се боря с природата си? Обичам да помагам на другите, обичам да ги изслушвам и ако мога да ги накарам да се почувстват по-добре. Харесва ми да вярвам, че във всички има нещо добро. Очаквам обаче, че и те ще направят тези неща за мен. Да, може би съм луда, или просто слаба. Ок, няма проблем да съм. Обаче простотията не е част от длъжностната ми характеристика. Чудя се дали “приятелите” ми го знаят. Вероятно не. Е, нищо, нека се самозалъгват. Аз знам на кого мога да се доверя и да разчитам. Има моменти, когато тези хора не са около мен, защото всеки си има грижи и проблеми. Свои периоди, когато се налага да е сам и няма време за другите, но аз знам, че когато наистина ми потрябват са на едно телефонно обаждане. И не ми пука какво мислят друите ” приятели-предатели”  за мен, нито дали след година ще си спомнят за мен, защото тези хора, в които вярвам ще ги нося завинаги, а съм сигурна, че и те ще носят мен в сърцата си. Защото приятелството не е даденост. То е нещо, в което трябва да се инвестира, да се пази. Иначе става просто поредната инерция в живота ви. Предпочитам да гледам оптимистично на нещата. По принцип съм песимист, но мисля, че е време да се обърна към приятелите. Да забравя приятелите-предатели. Да не се тормозя за тях. В крайна сметка, живота винаги ти покзва истината, а и между истинските приятели няма нужда от думи. Те си знаят кои са. И им благодаря, че не се отказаха от мен!

 

Бъди промяната, която искаш да видиш във света!

Бъди промяната, която искаш да видиш във света!

Колко пъти сме се опитвали да започнем живота си отначало? Да го направим по-добър, по-уникален, по-специален. Това е заложено във всеки човек. Желанието да изпъкне сред другите. Нуждата да покаже, че може повече. Никога не знаеш, какъв е предела ти, докато не го настигнеш, а и дори тогава не може да си сигурен, че си дал всичко от себе си. Та, ние използваме едва 10 процента от мозъка си. Можем да постигнем толкова много, но защо това винаги се случва на човека до нас? Някой приятел или роднина, но никога ние. Е, поне в повечето случай. Някой хора просто не им достига  сила или пък са твърде мързеливи и инертни. Все пак хората са казали ” Помогни си сам за да ти помогне и Бог”. Ако искаш да се случи нещо, ако желаеш промяна не трябва ли единствено да станеш и да я осъществиш? Може би трябва просто да спреш да бъдеш страничен  наблюдател на живота си. Когато обаче си на ръба на отчаянието е трудно да вземеш живота си в ръце. Чувстваш се скапа от еднообразието, а не можеш да го промениш. Става някакъв извратен  омагьосан кръг. Или пък просто те е страх, че ще останеш разочарован и просто спираш да живееш. Обаче ИСКАШ! И какво искаш? И ти не знаеш. Искаш промяна. Нещо ново, различно. Вероятно някой да почука на врата ти и да ти каже - Живей, мамка му! Хъм, на мен до сега за кратките ми двадесет и една години не ми се е случило. Вероятно затова и не го правя. Да бе. Е, аз поне не се замозалъгвам. Истната е, че знам какво трябва да направя. Ако искам промяна просто трябва да я направя сама. И не говоря само за моя живот. Все някой трябва да каже на досадния съсед, че никой не е длъжен да му търпи глупостите, все някой трябва да светне поредното леке на улицата, че не е царя на света, все някой трябва да каже на отворкото с цигарата, че си има кошчета или на госпожата с кучето, че си има торбички за ” произведенията на кучето и”. А това са само малките неща. Ами злобата, глупоста, простотията ? Може ли да промениш това? Вероятно не, но самия ти може да се помениш. Може да не се отказваш. Да се стремиш да бъдеш по-добър, по-състрадател и  по-успешен. Просто да бъдеш промяната, която искаш да видиш във света. В крайна сметка все от некъде трябва да се започне. Не може да искаме другите да го правят, когато не го правиш ти. Не бива да сме лицемерни. Трудно е, но аз лично започвам да се опитвам.  Ами да. Писна ми!!! Стига толкова бе хора! Да, все ще се намери някой, който ще се изсмее, ами да се смее. Например, някой намира за забавно това, че ме интересуват животните, които страдат. Смешно им е ,че мога да се тормозя за някаква животинка, която не познавам. Ок, аз пък ги съжалявам. Да! Съжалявам ги, че могат просто така да отминат без дори да се трогнат. На някой трябва да му пука. Всичко на този свят трябва да остави следа след себе си и на някой да му пука!!!  И от там може да започне промяната. Просто на някой да му пука. Да, знам че не изглежда като идеалния план, но за сега това е. Какво пък, да започнем със бебеши стъпки,а  после ще видим.

 

Angele Dei

                                          

  Angele Dei

Въведение

 Някога светлината и доброто господствали по цялата земя.Света бил едно идеално място,утопия,каквато ние сега може само да си представяме.Почти като в нереална излюзия.Щастие и любов царяли в душите на хората.Вярата била пътеводната им звезда.Нямало никакви други чувства освен  чиста и наподправена обич към всичко и всики.Тогава един мъж,-ангел променил всичко това.Отрекъл се от това,в което вярвал,това което е и е бил.Превърнал се в Падналият ангел.Изведнъж всичко започнало да се променя.Лека по лека той откривал скритите черти на хората.Злоба,омраза,завист.Бялото придобило сиви оттенъци,докато накрая всичко не се обагрило в черно.С опознаването на хората и душата на Падналия ангел ставала една безкрайна пропаст от ненавист.Той ги презирал,отвръщавал се от слабоста им и леснотата,с която можел да ги кара да забравят,всичко онова, което до скоро толкова  настървено защитавали.Не след дълго успял да събере цяла армия.Армия на злото,създадена с една едничка цел- да унищожи всичко хубаво,чисто..всичко добро.Останалите на небето ангели се обединили за да отблъснат,този,който доскоро бил един от тях. Епична битка между доброто и злото се сътояла. Небето притъмняло, сякаш хиляди буреносни облаци се събрали над човешкия свят. Започнали да се сипят гръмотевици, хората пищели и се криели, молели се на Бога скоро този ужас да приключи. Кръвта на падналите се смесвала с безкрайния дъжд и алените потоци потъвали в черната земя, всявайки паника и страх в сърцата на невинните. Из въздуха се носел аромата на болка и отачаяние.Чувал се плача на хилядите невинни,които срещали смърта си покосени от ордите на злото.Мракът обгръщал всичко, не се виждали войните, вплетени в смъртен двубой, чували се само стоновете на ранените и нечовешките викове на армията на злото. Паднали много, но след тежки, кървави сражения доброто доброто взело връх и светлината отново се върнала на земята, изпращайки злото в недрата на земята… Далеч….. Злото обаче никога не спи. Веднъж поникнали в душите на хората пороците намерили добра почва за развитие, светът никога не би могъл да се върне към прекрасната утопия, защото хората вече били познали подлостта, страха, покварата и лъжата. Падналият ангел се заклел, че ще се върне. Че ще превърне земята в ада, в който се бе превърнал собственото му сърце. Заклел се, че един ден, злото ще се възцари, че един ден светлината ще. изчезне завинаги и всичко ще потъне в тъмнина, че един ден всички хора ще го почитат. Този ден е днес…..

 

The Real Deal

The Real Deal

Глава 4

 Здравейте мои верни последователи.Опа,това прозвуча все едно сме някоя секта.Няма лошо.Важното е само да не започнем със жертвопринушенията.Ще стане лошо,защото къде за бога ще се намери девица в днешно време,а онези  имат строги правила за това.Май пак се отплеснах.Та сигурно си загубихте съня кой беше моя спасител,моя рицар на бял кон.Стига съм ви мъчила(макар да ми харесва)….това е не друга а Майкъл Хъниган.Дзън-Дзън-Дзън.Нещо тук ви е познато?Ами има защо.Запознайте се с близнака на злобния,булимичен Барбоид-Алисън.Очевидно всички гадни,подли и подмолин гени са били безжалостно изсмукани от злата вещица от Запада .Ми така де,тя освен да гледа в чуждата паничка друго не може.Това пък оставило Майкъл с по-добрата част от гените,а именно душа.Трябваше да и видите физиономията хора.Приличаше на някой подгизнал,бесен сурикат.За справка,нещо такова.->

-Ти-ти-ти…-започна да пелтечи тя като лицето и премина през всички оттенъци на чевено към зелени и обратно.

-Искаш ли да ти дадем време да измислиш нещо?Всички знаем,че ти се отдава трудно-скръсти ръце пред себе си с невероятно чаровна и леко иронична усмивка той.

-МАЙКЪЛ!-ОМФГ,кой включи високоговорителите на тая жена,MUTE,моля!Честно,могат да я използват като тайно оръжие към някоя бойна единица.Пускат я да вика срещу врага и в дезориантирането другите ги изтребват.Ами така де,гласа и е като на пиян певец,пучаш на госпъл.Всички сбърчиха нос,когато вика и ‘’погали” ушите ни.

 

Dark Bloody Tale

Dark Bloody Tale

Част 3

Седеше в тъмното,около него на слабата лунна светлина се виждаше завеса от цигарен дим,ледчетата по чашата му потракваха в стъклото докато той бавно я въртеше в ръцете си.Беше се опънал на едно кресло и гледаше черния фон пред себе си.
-Приемаш го твъреде лично-чу се тих глас до него и на очертанията на врата се появи тъмна фигура.
-Има защо,немислиш ли Джими?-каза бавно  той и издиша облак дим.
-Вероятно.-сви рамене той.-Е,сега какво?-фигурата се приближи до него.
-Сега..-Картър се изправи и се приближи до прозореца-…сега ще разберем какво иска извратеното демонично копеле,каквото и да  е то и ще го върнем да се пържи в помийната яма ,от която ще му се прииска никога да не беше излизал.-луната се отразяваше в очите и те пробллясваха.Приличаше на живото притаило се,дебнейки плячката си.

 

Bite Me!

 

Bite me

Part 3

Отвори бавно очи,през замъгления поглед веднага видя белдо лице.После образът се изясни и пред него изникнаха две изплашени сини очи и треперещи устни.Беше толкова близо до лицето му,че можеше да почувства парещия и дъх.Дишаше тежко и на пресекулки.

-Блейк?!-каза с дрезгав глас.-изведнъж красивото женско лице изчезна от полезрението му и на негово място се пояи това на мъж.Гледаше го злобно, с  извртаено удоволствие.Сам се стресна и бързо се окопити.

-Ти?!?-позна лицето от преди няколко дена.Същото,което с този подигравятелен поглед яко има беше наритал задниците.

-Да аз.Поласкан съм,че ме помниш.Все пак през  повечето време ме гледаше от друг  ъгъл.От към земята.-Сам го изгледа пренебрежително.-Кой по дяволите си ти и какво искаш от нас?-очите му се плъзнаха към Дийн,който още беше в безсъзбание и Блейк,която седеше подгизнала и трепереше  в ръцете на вампира.

-Надявах се…-дръпна се настрани за да може да вижда и двамата братя като пак прегърна Блейк през кръста.-..,че поне вие великите Уинчестър няма да сте  толкова банални.Истината ,е че аз съм никой и всички.Аз съм просто вампир,но да кажем,че знам повече трикове от другите и имам малко по големи цели от това да смуча кръвта на невинни девойки-при тези си думи прокара езика си по артерията на Блейк.Сам рязко дръпна ръце ,но оковите го спряха.

-Не я пипай!!!-извика ,а ехото на  помещението повтори няколко пъти думите му.

-Недей Сам,не му обръщай внимание.Това прави той,така действа.Целта му е да те обърка,да те извади извън контрол.-извика Блейк докато се опитваше да се освободи от ръцете на вампира.

-Вярно?!-прошепна в ухото и Камерън.-А искаш ли да светнеш Сами,от къде знаеш всичко това?

Сам дори не му направи впечетлени как го нарече,а погледна с изпитателен поглед към Блейк.

 

Сърце от пепел

 

Сърце от пепел

Или историята на една мъртва душа

Нося се свободно наоколо.Аз съм просто мисъл,чувство,може би дори спомен.Пътувам сред кристалната чистота и спокойствие на небитието.Щастлива съм,защото съм нищо.Щастлива съм,защото оставих всичката болка и страдание зад себе си.Разочарованиет и грешките,които ме преследваха.Това е края на историята,но всяка история има и начало.Ето го и него.Някога тук имаше момиче,което вярваше в чудеса.В нея имаше толкова любов,радост и чувства,че и се искаше да ги раздава със пълни шепи.Искаше да  дарява обич и да получава,искаше да се смее и другите да се смеят с нея.Постепенно обаче разбра,че няма любов,а хората се смееха,но на нея.Чувстваше се   сама.Толкова пъти,ден след ден,минута след минута.Като сянка,бродеща сред тъмнината.Ако очаквате приказка със щастлив край,по-добре спрете да четет до тук.Живота е кучка.Най-гадната и подлата от всички.А истината е единствения начин да се пребориш с нея.И така това момиче растеше.Мислеше,че всичко може да се промени.Въпреки всяко следващо разочарование тя не губеше надеждата си във хората.Вярваше…Надяваше се…Представяше си….Живееше в своя малък,измислен свят,защитена от болката,която знаеше,че околните могат да и причиният.Тя просто искаше да оцелее.Но другите не го разбираха.Мислеха,че тя се е отказала,затова и те се отказаха от нея.Никой не си бе направил труда да погледне зад стените на отчеянието,което я обземаше с всеки следващ ден.Дори тези,които трябваше.Те не трябваше да спират да се борят,така както би го направила тя за тях.Но улисани в своите собствени проблеми я забравиха някъде по пътя,не само това,те я отписаха.Накраха я да повярва,че не съществува…дори за тях.Дори за хората дарили я с живота,който никога не бе искала.Тогава тя като удавник се хвана за сламката.Мислеше си,че приятелите и ще са там за нея.Но уви,въпреки годите през,които се бе парила,още не можеше да приеме,че в крайна сметка никой не се интересува от теб,ако няма изгода.Когато спря да им дава ,това от което се нуждаеха те просто намериха друг,с който да го споделят.Тя не се очуди,но я заболя.Мислеше си,че все пак бе достигнала до сърцата им,обаче живота пак показа истинското си лице.И един ден просто спря да съществува,Просто така.Там нямаше нищо,освен сълзи и болка.Всяка нощ заспиваше,мислейки си за какво би могло да бъде,ако бе друга.Представяше си,че има приятели,семейство,че хората се нуждаят от нея,така както тя се нуждаеше от тях.Въобразваше си,че не е просто фон.А една сутрин не искаше да се буди.Защо и бе това?За да чуе поредната обида,поредната нападка?Нямаше повече сили да се бори с безразличието.Чудеше се кое ли бе по-лошо?Да не те забелязват или да те видят само за да ти причиният още зло?Какъв избор а?Реши,че след като всички други и показваха,че я няма,то може би трябваше да е точно така.

Момичето обичаше звездите.Харесваше и да ги гледа,мислейки си че и те са като нея.Сами.Бяха толкова много,но сякаш никога не можеха да се достигнат една друга.И тя беше звезда.Беше най-ярката.Тази,която изгрява първа и залязва последна .Вечерницата.Но те отнеха блясъка и.Тя не ги обвини,знаеше,че няма право.Че трябваше да се пребори сама,но вече се бе уморила,а нямаше кой да и подаде ръка,точно като при звездите,опъстрящи нощното небе.Затова реши….

Вечерния вятър нежно подхвърляше косите и,когато застана на върха.Най-високото място в града.Можеше да го види като на длан.Малките лампички присветваха весело,сякаш за да и се присмеят.И тя им се усмихна в отговор,но със любов.Мислеше си,че  някъде там всички са щастливи.А и нея вече я нямаше за да им пречи да бъдат.Морския аромат изпълни дробовете и,а водата се биеше в скалата,на която бе застанала.Морето приличаше на първите акорди на някоя песен.Тя разпери ръце и се сбогува мислено със всички,които обичаше.Нямаше значение дали те я обичат.Та нали любовта е безкомпромисна,безпричинна.А тя ги обичаше.Толкова много…Полетя бавно надолу,сякаш на забавн каданс се виждаше отстрани.Затвори очи.В сърцето и без настанал покой.Тялото и потъна в тъмните студени води.Из ушите и се разнеше приятен бълбукащ звук.Приличаше на звънчета помисли си тя.Дробовете и започнаха да губят животворния въздух.Ето,че и последното,което я свързваше със света я изоставяше.Така беше добре.Тя не се противеше.Това бе спасени.Сега нямаше да вижда подигравателни погледи,нямаше да чува шушукане,нямаше да получава престорени похвали или неискрени обяснения в приятелство.Нямаше да вижда упрек,че не е това,което те биха искали да бъде,нямаше да плаче сама в стаята си.

Нося се свободно наоколо.Пътувам на някъде,там където ми е отреденео.Може би към друг живот,по-щастлив.Надаявам се.Може би ще се срещнем там.Надявам се,тогава да не ме оставите отново да падна,а дори и да стане,надявам се,че ще ми подадете ръка.Аз ще го направя за вас,но за сега…Аз се предавам….!!!!

~Край~

 

 

 

 

 

Габриел(Gabriel)

Падналият ангел Самаил е превзел Чистилището и го е потопил в мрак. С помощта на злите си воини, той е залива улиците с пороци, насилие и жестокост. Победата на Самаил изглежда сигурна, но тогава се появява Габриел – последния от седемте архангела. Габриел е млад, силен и най-могъщият воин откакто е изчезнал предшественика му, Михаил. Смелостта и уменията на Габриел застрашават злодеите на Самаил и може да спасят красивата Джейд, която е изгубен ангел. Но Самаил има един последен коз: тайната на миналото му, която може да унищожи Габриел завинаги.

Според мен като цяло филма преставя интересни теми за размисъл. Не е нещо ново, борбата между доброто и злото е тема нищена отново и отново, но определено събуди в мен любопитне емоций. Вероятно тук се залага повече на специалните ефекти, което не прави филма автоматични тъп (както повечето с тази насока). Героя на Габриел ме грабна с начина, по който не се отказа от хората.Карате да повярваш някак, че там горе наистина има някой да те пази. Е, това са си мои размисли и страсти… по принцип темата ми е слабост. Ако трябва да го оценя по шестобалната система, определено бих дала една 5-.

Интересни цитати:

Asmodeus: Have I done something to offend you Gabriel?

---

Gabriel: This is a place, where even angels fear to tread.

---

Uriel: I hate this place… I hate myself… and before I arrived, I didn’t even know what that feeling was.

---

Jade: Don’t be so harsh to judge others Gabriel, you haven’t been here long enough to earn that right…

---

Baliel: Sounds like you’ve been listening to the wrong source…

---

Sammael: This is a war. Sacrifice is what victory is measured upon.

---

Gabriel: I love you Michael, but I hate what you’ve become.

---

Gabriel: Accept the dawn, and bleed with me, brother.

---

Sammael: Why Gabriel? I give you everything and you still deny me.
Gabriel: Free will.

---

Gabriel: [reading letter from Michael] Gabriel, if you are reading this, then I have failed. We are far from grace, further than I could ever imagine. You will feel things that will cloud your judgement. This enemy within is strong and unpredictable. Control these emotions or the fight cannot be won. The others have failed, learn from them but do not follow. You are the last. Michael.

---

Sammael: Just say my name. I love you like a brother, I taught you everything you know. I can hear it in your thoughts, say it. Say it!
Gabriel: Michael.

---

Gabriel: I missed you.
Jade: You missed Amietiel not me.

Jade: You dont get do you Gabe. Everything here works against us. We fall pray to the things we never knew existed. Fear, hate, all of these things, that make all of them stronger.
Jade: The city itslf is there best defence.
[looks at him]
Jade: What are you thinking about?
Gabriel: I think I’m hungry

 

Bite Me

Bite Me

Part 2

Леко оттърси глава и бавно я надигна.Болката я изпълваше цялата и тя потрепери,когато я размърда,сякаш в мозъка и имаше цял отбор мажоретки,които викаха като луди.Опита се да разтвори уста,но през нея беше прокарана превръзка,която се впиваше в устните и.Гърлото и беше болезнено сухо.Размърда пръстите на ръцете си,които бяха силно изтръпнали,понеже ги стягаха две плътни въжета.После почувства нещо,някакво присъствие и цялата потръпна.В пространството оттекнаха стъпки и някой се надвеси над нея.Почувства парещ дъх до ухото си,но въпреки това кръвта и се смрази.
-Здравей малката-изсъска той.Блейк пак се опита да се освободи от въжетата.Инстинктивно протегна тялото си напред за да се отдалечи от него,но той я хвана рязко за косата и я дръпна назад.
-Не разбирам защо се дърпаш така,все пак не е като да не се познаваме.Или вече не ме помниш?-Белйк бясно изръмжа и ратресе тялото си нервно.
-Боже какво отношение…лоша работа.-после галсът му рязко смени спокойния тембър и с пропи с нескрита злоба.-А,аз мислех,че се разбираме,това разбира се докато не се опита да ме убиеш.-хватката около косата и се стегна още повече и тя почувства остра болка в корените и.
-Аз ти вярвах като на никой друг-Блейк почувства режеща болка е рамото си.Стисна очи,но даде всичко от себе си за да не потръпне.
-Знаеш ли кое е забавното на всичко това…-той махна превръзката от устата и-..,че мога да правя това много дълго време,понеже..-премести се на другото и ухо,докато гърдите и се надигаха от учестено от дишането и.-..понеже,нашите рани зарастват бързо,нали малката?-после прокара показалец,там където трябваше да се намира раната и,но от нея нямаше и следа.
-Кажи ми нещо,те знаят ли,че си вампир?-изкикоти се злобно той.Беше тихо,но сякаш някой заби иглички в тъпанчетата и.
-Копеле-процеди през зъби.-Ти ме превърна в това,което съм.Ти гаден кучи син-извика тя и гласът и прокантя в помещението.
-Тц,тц,тц е някога ти харесваше.Помниш ли?Как обичаше да смучеш кръв,горещата и даваща ни живот кръв.Обичаше да гледаш очите им докато бавно губеха живота си в ръцете ти.Харесваше пулсиращитеим вени и да впиваш резците си в тях.После обаче дойде онзи проблем и ти реши да се борищ със злото.-изведнъж пред лицето и изникна неговото.Беше красиво,с дълбоки хипнотизиращи сини очи и тъмни коси.Лице на млад човек,но някой опитен можеше да прочете там истинската му възраст.Дъха му пареше устните и.-ти си лицемерка ,знаеш ли?
-Нищо не знаеш.Нима мислиш,че искам да съм това,това в което ме превърна?Мрзая те Камерън,мразя те от дъното на душата си и се кълна,че ще те убия.
Той прокара пръст по бузата и…
-Но мила,ти нямаш душа.-смеха му се разнесе наоколо отново.
Блейк преглътна тежко.
-Не е вярно.-стисна челюсти тя
-Надявах се да го кажеш,понеже знам как да ти докажа ,че грешиш.
Очите им се впиха едни в други и неговите заблестяха с извратен,червеникав блясък.Изправи се и застана зад нея,полсе Блейк почувства силен удар в тила и,всичко отново потъна в мрак.
***
Следеше с поглед тънката струйка кръв стичаща се по нежната и ръка,пръстите и следваха кървавата диря,докато секунди преди да се търкули езика и я пресрещна и облиза течността.Излегна се обратно в прегръдките му и опъна ръце нагоре.
-Не обичаш да губиш нищо,нали малката?-в краката им седеше безжинено,бледо тяло.Черните коси контрстираха на бялата кожа на умрялото момиче,а ръцете и бяха отпуснати надолу.Блейк измърка и с бързо движение се оказа върху тялото на мъжа.
-Познаваш ме Камерън,никога не отказвам прясна кръв.-Краката и се стегнаха около него,после се наведе към него и бясно засмука долната му устна докато ръце и драскаха идеално оформения му корем.Той силно изстена преобърна я по гръб и притисна тялото и със своето.
-О,знам-после зацелува шията и…..
….Вървеше по улиците.Ноща беше тъмна със силна мъгла,изведнъж мрака беше пронизан от силен писък.Огледа се и се затича по посоката му.Спря се рязко,когато видя неочаквна гледка…мъж стискаше гърлото на малко момиченце.Сините му очи изпитателно се впиха в Блейк,после мъжа обърна черните си очи към нея.Пусна детето грубо на земята и се стрелна по посока на Блейк.В ръцете му проблясна нож,опита се да я прониже,но рефлексите и бяха твърде бързи за него.Рязко изви ръката му и взе ножа ,като без да се замисли го заби право в сърцето му.Усмихна се и остави трупа му да се свлече на земята.После се обърна към детето.Беше се свило в един ъгъл и трепереше като лист…наведе се над крехкото телце и веднага я блъсна аромата на кръв.Отметна русите къдрици от лицето и и видя раната.Кръвта и мамещо се пропиваше през блузата.Гласчето и тихо изтена.-Помощ-Блейк дори не беше усетила кога резците и бяха пораснали,сякаш не чу молбата.Наведе се и ги заби в пулсиращата с живот вена и засмука жадно.Детето се згърчи няколко пъти-Мол..моля ви..помощ-изведнъж се сепна и надигна очи.От усните и се стичаше топлата,алена течност …очите и срещнаха тези на малката.Не го очакваше,но нещо я прониза там,където би трябвало да има сърце.Тези дълбоки сини очи,гаснещи пред нея,а тя бе готова да отнеме живота им.Изведнъж се отврати от себе си.-Помощ.-пак повтори глухо детето,но реди тя да може да регаира нададе гърлен звук и главичката му се килна назад,разпилявайки къдриците по калния цимент.Сините очи още седяха отворени,но в тях вече не се четеше нищо….
***
Кошмара ставаше все по-реален,виждаше малкото дете,болката,страданието….изведнъж почувства как върху тялото и се изсипа ледено,студена вода.Отвори стреснато очи и се огледа объркано.От косата и се стичаха водни струйки,цялата беше мокра и трепереше.Пред лицето и пак изникнаха чифт сини очи.
-Какво става малката,да не би да сънува кошмар?-Блейк не каза нищо,само му дари възможно най-злобния си поглед и се опита да се пребори със студа.
-Добре,след като ще е така,мисля,че е време да се позабавляваме.-застана зад нея…
-Как..какво ще правиш?-вече почваше да губи самообладание.Камерън покри очите и с превръзка.Вдигна я от стола,като ръцете и още бяха вързани.Тя се задърпа,но той беше много по силен от нея.Хвана я за косата и я повлече на някъде.След малко се спря..надигна я и доближи главата и до нещо.Веднага го позна..кръв.Почувства дишане,…съвсем слабо,което пареше лицето и.
-кажи ми от кога го караш на свинска кръв?От доста време,личи си,омалмощяла си.Нищо Камерън е тук за да помогне.-дръпна превръзката от лицето и очите и станаха като палачинки.Сам и Дин седяха приковани за стената в несвяст.Явно вампира пак ги беше упоил.
-Какво си им направил,копеле?-погледа и се спря на врата на Сам,от където се стичаше алена линия,значи неговата кръв беше надушила.
-Е,хайде хайде,да не се обиждаме-ако не ти харесва неговата мога да ти дам от на другия.Въпреки,че и двамата са твой тип.Знам,че ги обичаш млади и силни.-ръката му се плъзна по голия и кръст и обърна главата и към Дийн.Тялото и се залепи плътно в неговото.
-Кажи се сега,от кой ще закусим.-този или другия.
-Да,ти го н*****м.-извика Блейк
-И това може да се уреди.-ръката му се плъзна по-надолу по корема и,но в този момент Сам размърда глава.
-Е,приятелчето ти се събужда.За това после ще има време-задърпа я за косата и я постави пред Сам.

 

The Real Deal

The Real Deal

 Part 3

Върнах се хора и то в пълна бойна готовност. От смърта на Моника измина месец.Не ме разбирайте погрешно не съм я прежалила,не мисля,че някога ще мога,но живота е за живите.А и нещо не беше наред в смърта на най-добрата ми приятелка. Твърдяха,че се е самоубила…с хапчета.Как не?И то в тоалетната.Ехо,хора…това момиче имаше повече класа,тя да не ви е последователка на някоя рок звезда?!Моника мразеше тези неща и никой не може да ме убеди в противното.В онзи ден,когато видях безжизненото и тяло да лежи в един ковчег,който се готвеха да погребат завинаги под земята си обещах нещо.Ще намеря кой е отговорен за смърта и!
Застанах пред входа на гимназията като безуспешно се бях опитала да покрия черните кръгове под очите си.Да,аз..*тук преглъщам тежко*…нося грим. Трябваше най-добрата ми приятелка да умре за да го направя.Стига де не ме линчувайте,просто винаги откривам положителното в нещата,а и моя начин за справяне с проблем е да отричам ,че той изобщо съществува.Признайте си,че е по-добре,от колкото да се отдам на секс и алкохол.Всъщност,чакай…сега като се замисля…не,не….оставам на отричането.Та вървя си аз и погледа ми неизбежно се спира на тях…да,готина групичка.Чакай,правилно ли виждат очите ми? Ок,май имам нужда от очила.Зениците ми стана на палчинки…,ох нещо огладнаях..та…Кристина и Алисън стояха заедно и оживено обсъждаха нещо.Добре това е като да сложиш два разярени лъва в клетка и да ги оставиш да се борят за територия.Подушвате ли женски бой?Да,ама не.Двете си бъбреха най-сладко.Явно нещата тук са по-непостоянни и от гаджетата на Парис Хилтън.Вървя си аз все така невярващо гледайки към идилията на двете вещици,когато..*тряс*..бога ми,май си счупих рамото.За капак задника ми осъществи близка среща с асфалта и се размаза благополучно върху него.Но не бързайте да ме съжалявате.Вдигам аз озверелия си от болка и гняв очи,слънцето ме заслепява и на светлината му виждам очертана мъжка фигура.Очите ми запърхват подразнени от нежните ласки на светлината и….и изведнъж чувам ядосания груб глас на не кой да е ,а причината за обилното ми слюнкоотделяне….Сет.
-Що не гледаш къде вървиш бе?
-Ем..аз..а…ами…- ок,дишай и мисли,дишай и мисли…не за плочките му бе…ох,тази мускули.
-Ехо,ок май съм то ударил по-силно,от колкото мислех-евалата пич,сети се,че все пак съм момиче,което току що се е слъскало челно с фаянса и теракота ти.Е,защо ми беше да го споменавам,пак се замечтах…Обаче дори и през звездичките в очите си видях ръката,която той ми подаде.Разбира се протегнах леко треперещата си длан и той ме дръпна нагоре като се оказах лице в лице с него.
-Ъъъ,мерси.-уху,вързах изречение,хубаво де дума си беше,но пак е нещо.
-Няма нищо-устните му се разтегнаха в умопомрачителна усмивка.Добре бе човек,това да не са някакви нови,китайски техники да побъркаш горкото момиче.Естествено и на моето лице цъфна най-идиотската възможна усмивка и.Вероятно съм приличала на надрусан хипопотам понеже той се разсмя още повече.
-Какво?-заоглеждах се като,че ли имаше какво да видя.
-Нищо просто…ами.-посочи към чаната провесена през гърдите ми,от която нещо упорито се разливаше върху дънките ми.Вероятно досадния чай от невен,с който откачената ми майка в последно време реши е модерно да се прави на загрижен родител и ми го тъпчеше в чантата.Та сега бутилката,която при падането се беше пукнала нагло разливаше гадната си жълтеникава течност по мен.Супер,сега все едно се бях напишкала…идеше ми да потъна в дън земя.Пред мен седеше няй-якото момче на света,а аз се бях ‘’подмокрила”…,ама сте и вие не в този смисъл…разбрахте ме.
-Мамка му-съгласете се нормална реакция от моя страна.Естествено злото не идва само,а понякога направо си се движи по двойки.Чух тракане на токчета зад себе си и кръвта ми се смрази.После ме удари и миризмата на гаден,тежък парфюм от новата колекция на Армани(оф,трябва да му науча името).Разбира се двете тъмни фигури,които изпълниха полезрението ми бяха не кой друга,ами ледената кралица и …,абе друга също толкова злобна кучка.
-Какво става Сет?-едно от пипалата на Кристина се плъзна по идеалния му бицепс.Челюста ми затрепери.Представих си как я хващам за дългия и прилежно поддържан храсталак и обирам с нея пода,след което я мятам в купчина коснка тор.Ааа,хубаво ли ти е сега.
-Хей,малката?!?-очите ми фиксираха група намацани със френски маникюр нокти да щракат на милиметри от лицето ми,изкарвайки ме от прекрсаня транс ,в който се намирах.Вдигнах очи към нея,голяма грешка.Да сте чували за мита за горгоната…тц,тц,тц…взимам си бележка.Вцепених се и останах съсредоточена в нея.
-Ммм,май си имала инцидент.-посочи иронично тя към жълтото петно на дънките ми.
-Да,май.Не е кой знае какво.-опитах се да замажа положението,което разбира се нямаше как да стае понеже Кристина упорито беше решила да го подчертае пред всички.
-Мен,ако питаш си е голям пробелм.Така де на тези години би трябвало да можеш да стиксаш-Професионално оскубаната и вежда се вдигна нагоре като ми се присмиваше иронично заедно със собственичката си.Абе тая на отворена ли ми се прави?
-Оф,да се тая-казах като се опитах отново да избягам от проблема си.Да,ама не…гадината винаги ме настига пак.Този път в лицето на поредния Барбоид.Гърррр…Алисън.Стана ли в студено?В опит да избягам от единия капан се блъснах в друг.Буквално.Да и отново.Гърба ми срещна финната фигура на ферията в розово.
-Ау…идиотка.Какво правиш?-Ау,кълна се никога ня бях виждала толкова злобен поглед.Всякакви наченки на членораделна реч у мен секнаха.Ако на тази мацка и обръснем главата сто процента ще видим 666 изписани на тила и.Отворих уста да кажа нешо и по същия начин я затворих без ни стон,ни звук.
-Хич не ща да те слушам…-тръгна заплашително към мен.-Този път ще си го получиш.-Ок,за какво говори,и кой забога я пусна сред хора,когато яко я тресе ПМС-то?Точно преди да бъда удостоена с плесница от помпонената кралица се чу свистящ звук.Изведнъж по косата на Алисън се разтече вода. Тялото и се разтресе ядосано,за малко да залегна,реших че ще избухне.
-Кой беше по дяволите?-изсъска тя и вдигна ръка като между пръстите и висеше спукан червен балон.
-Упс,май бях аз….сори Али,моя грешка.-прозвуча гласа на моя спасител…
Иска ви се да знаете кой е нали?Е,и аз искам много неща,но няма така че ще стискате.Обещавам скоро да ви кажа.До тогава мислете си за мен и за кучките с любов.